2 септември 1885 г. - Ден, в който панагюрци отново вписват името на скромния си градец, в страниците на героичната българска история, следвайки примера на славните априлци. Един подвиг, извършен от българския народ, без външни сили и помощ, дори точно обраното. Извършен против волята на Великите сили и в нарушение на Берлинския договор. Още един повод да се гордеем, че сме панагюрци и потомци на смели и достойни българи.
В центъра на тези събития са Тодор Хаджикирилов, Събко Милков и Андон Оряшков, членове на местния комитет на ръководената от Захари Стоянов организация - БТЦРК. С оръжия и знаме в ръце, те обявяват Съединението на Източна Румелия и Княжество България. Панагюрци отново дръзват да покажат, че те искат да са свободни и независими, че не искат повече да плащат данък на султана. Само няколко години, след като са видели града си опожарен, обгърнат в пепел и разрушение, те отново заявяват, че ще бъдат свободни и независими, без значение каква ще бъде цената. Панагюрци показват, че са достойни българи и ще бъдат част от своята родина.
Дейците на съединистката акция в Панагюрище са арестувани от предтавители на източнорумелийската милиция, начело с околийския началник Димо хаджи Гендов. Само няколко часа по-късно над 2000 панагюрци се събират, за да защитят своите смели съграждани. Тяхната достойна постъпка принуждава околиския началник да освободи задържаните младежи, като им връща оръжията и знамето. Викове „Да живее Съединението“ и „Долу Румелия“, се разнасят от хиляди гърла. Началото на това свято дело е дадено на 2 – ри септември в Панагюрище, за да бъде завършено на 6 – ти септември в Пловдив.
За събитията, случили се в Панагюрище на 2 – ри септември, във вестник „Борба“, Захари Стоянов, изписва следните думи : „Живейте панагюрци. Костите на Бенковски, на Волова, на Икономова и на другите тържествуват“.
Актът на Съединението на Източна Румелия и Княжество България, е първата стъпка към национално обединение и ревизия на несправедливия Берлински договор. То става и причина за последвалата Сръбско – българска война, където нашите деди със силата на оръжието, защитават това свято дело. То нямаше да е възможно без славните български атаки „на нож“ в боевете при Сливница, Гургулят и Драгоман. Актът на Съединението не би бил възможен, ако го нямаше 3-ти март, а Освободителна война нямаше да има, ако го нямаше славния Април на 1876 г.
