Новини

140 години от гибелта на Георги Бенковски

Георги Бенковски

         Георги Бенковски е име, което има запазено място в сърцето на всеки българин. Име, превърнало се в символ на свободата и революционния дух на българския народ. Изписано със златни букви в българската история и връх в развитието на национално-освободителното движение.

         Множество историци издават научни трудове, посветени на Георги Бенковски. Въпреки това, информацията, с която разполагаме за него, в периода от неговия живот до Априлското въстание, е оскъдна. Голяма част от информацията за живота му в този период имаме благодарение на неговия племенникМихаил Маджаров.

            Рожденото име на Георги Бенковски е Гаврил Груев Хлътев. Той се ражда в семейството на дребния копривщенски търговец Грую Хлътев. За негова рождена дата болшинството историци приемат 21.09.1843 г., други посочват годината 1842 г., а Михаил Маджаров, твърди че е роден на 6 август 1844 г. Това е поредното доказателство, че има множество биографични данни за Бенковски, които все още не са изяснени. Детските години на войводата са тежки и нерадостни. Този факт е продиктуван от ранната смърт на неговия баща през 1848 г.

            Бъдещият ръководител на IV-ти революционен окръг, завършва трикласното училище в родния си град. Затрудненото материално положение на семейството му не позволява той да продължи образованието си. Налага се да изучи занаят или да се захване с търговия, за да подпомага близките си. По това време в Копривщицанай-печелившият и желан занаят е абаджийството и именно към него се насочва и младият Гаврил Хлътев. Абаджийството предполага чести и дълги пътувания и поради тази причина майка му настоява той да усвои терзийството. Така и става. Близо две години той е терзийски чирак, но будният младежки дух и желанието му да пътува, не се съвместяват с конеца и иглата. Младият мъж става помощник на един от големите копривщенски абаджии. Той напуска родния си град около 1866 г., започват дълги пътувания по големите цариградски и анадолски пазари. Прекарва няколко години от живота си в Смирна, Александрия и Цариград.

            Как и кога се запознава Бенковски с революционните идеи, не можем да отговорим със сигурност, нито по какъв начин, той се озовава в главното средище на българската революционна емиграцияБукурещ. На 12 август 1875 г., се провежда събрание на българската революционна организация. Взето е решение да се осъществи организиран палеж в Цариград. За ръководител на този диверсионен план, известен още като „Цариградската акция”, е избран Стоян Заимов, а Георги Бенковски е една от ключовите фигури в него. По стечение на обстоятелствата замисълът на българските революционери не е изпълнен. Бенковски се завръща в Букурещ и става важна част от Гюргевския комитет, който взема решение да се подготви голямо българско въстание през пролетта на 1876 г.

            Панайот Волов и Георги Бенковски са натоварени с тежката задача да организират въстанието в IV-ти Пловдивски революционен окръг. Двамата апостоли преминават река Дунав през първата половина на месец януари 1876 г. Стъпили на родна земя, те започват да създават революционни комитети, а също така и да възстановяват част от комитетите, създадени по-рано от Васил Левски. Първият новосформиран комитет е този в град Клисура, с водещи дейци П. Павурджиев и Х. Попов. Клисурци изричат клетвените слова:

          „Заклевам се в името на всемогъщаго бога, че за славата на народа си и за честа на православната вяра, ще забия петстотингодишния ръждясал български нож в гърдите на келявия турски султан. Ако престъпя клетвата си, да бъда проклет от целия български народ и да ме постигне най-тежкото божие наказание. ”

            Според един от основните изследователи на Априлското въстаниеДимитър Страшимиров, сакралните слова са дело на Захари Стоянов. Думиизпълнени с решителност, непреклонност и готовност за саможертва. Макар и изричани преди 140 години, те все още не са загубили своето духовно въздействие.

            За първи път Бенковски пристига в Панагюрище на 31 януари 1876 г., среща се с членовете на комитета, който Левски е основал в града. На 7 февруари е проведено ново събрание, на което клетва полагат и новопривлечените членове на комитета. Създава се т. н. „подготвителен комитет”, председателстван лично от Бенковски, а в негово отсъствие от Павел Бобеков, който Димитър Страшимиров нарича „Най-образован и авторитетен от всички”. На това събрание са определени и основните задачи на комитетските дейци:

  • Да се разшири кръга на съзаклятниците, чрез привличане на нови, доверени хора.
  • Да се събират пари за закупуването на оръжие и барут за  нуждите на предстоящото въстание.
  • Да бъде създадена тайна комитетска полиция и поща.
  • Да се привлекат към делото опитни войводи, които да ръководят въстаниците когато започне въстанието.

           С всеки изминал ден, Георги Бенковски работи все по-усърдно и пламенно за делото. Неговата неизчерпаема енергия и възрожденски плам печелят хиляди български сърца в полза на народната кауза. Иван Хаджийски, виден български социологописва личността на Бенковски по следния начин :

         „Той мина като стихия над Средногорието и поразяваше хората не само с личността и словото си, но и с неуморимостта си. Само така можа той да приготви въстанието в невероятния срок от три месеца.”

          Не са малко авторите, отделили специално внимание на забележителната личност на Бенковски. Сред тях са: З. Стоянов, Г. Джумайов, М. Маджаров, К. Величков и др. Наричан е от някои автори и свои съвременници, диктатор и себелюбец, но други твърдят, че желязната дисциплина, която той налага е само и единствено в името на бъдещото народно въстание. Сложна и противоречива е личността на Георги Бенковски, но никой не може да оспори огромния му принос и организационен талант, показан с пълна сила при подготовката на IV-ти революционен окръг за предстоящото въстание.

          Противоречията около неговата личност са ярко изразени и по време на събранието в местността Оборище. Когато Бенковски изисква от делегатите, да подпишат специално пълномощно, сред тях се зараждат спорове и противоречия. Само за минути, той успява да убеди всички в своята правота и чисти намерения. Тук, за пореден път той използва своята харизма и обаяние. Ето как описва този момент Иван АтанасовАрабаджията, участник в събранието:

         „На Бенковски много му се противяха учените хора, когато искаше да му подпишат едно пълномощно. С тях той опря „на нож”, но ги победи с думи. Аз се съгласих с него, защото Левски ме беше научил, че за да вървят народните работи както подобава, от едно място трябва да се свири. ”

           Не след дълго, настъпва съдбоносният за българския народ ден. Въстанието е провъзгласено. Преминава през своя апогей и се стига до ужасния му завършек. От Хвърковатата чета остават малцина въстаници, начело с Бенковски. Малката чета, заедно със своя войвода, се отправя към Тетевенския балкан. Техни спътници са природните стихии, гладът и турските потерии. По време на своето пътуване, четата значително намалява, част от нейните членове са заловени или убити. В  последните си дни Бенковски остава заобиколен от малцина верни саратници. Жестоката съдба отрежда войводата да падне убит от турски куршум, но не без помощта на предателската ръка на дядо Въльо.

           На 25 май 1876г., край река Костина, е убит от турски куршум ръководителят на IV-ти революционен окръгГеорги Бенковски. Отец Кирил е един от малкото свидетели на това кръвопролитие. Неговите спомени са предадени от Стоян Заимов по следния начин :

        „Бенковски бе опушнат в сърцето и челото. Висок и плещест, с рунтави гърди и къделести мустаци помак някой си се тръшна върху трупа на Бенковски, запърши му главата като на агне гергьовско и я отряза с острия си ятаган, сетне я натъкна на ножа си и гръмогласно се провикна:” На ти, хаджи, българско царство. ””

         Георги Бенковски е убит, но името и делото му вечно ще живеят в сърцата на българския народ и в българската история. В своята „История на Априлското въстание” , Димитър Страшимиров пише следното :

        „Със смъртта на Бенковскиизгубва се не само най-големият виновник на Тракийското въстание, но угасва едва ли не и последният лъч от това въстание, защото Бенковски е един от последните въоръжени бунтовници.”

         Георги Бенковски живее до сетния си дъх с мисълта за борба, с желанието за свобода в сърцето си. Личност, която промени историята и съдбата на българския народ. Априлското въстание е неуспешна военна операция, но българският героизъм и саможертва, както жестокостта и тиранията на поробителя, не трябва и не остават незабелязани. Много скоро, поражението на Априлското въстание се превръща в ПОБЕДА за цял един  народ.

         Автор: Радослав Станчовски, уредник

Отзиви за нас

Почетът с българската история е вълнуващ. Особено значим става със съдействието на служителите. Много благодаря на всички сътрудници на музея! Много музеи сме обиколили, но такова грижовно,съпричастно отношение, както почувствахме тук, никъде не ни бе оказано.

Благодарим!

133 СУ, гр. София

 

133 СУ, гр. София

Нашите приятели

035761940За връзка с нас!

Полезни връзки

Контакти

За връзка с нас

Tel: 0357 62012; 0357 63712

Corporate Site - This is a contributing Drupal Theme
Design by WeebPal.