Новини

Проф. Димитър Страшимиров е роден на 9 април 1868 г. в град Варна. Брат на писателя Антон Старшимиров и политика Теодор Старшимиров. През 1886 г. завършва гимназия във Велико Търново, следва литература и история в Берн и защитавадокторат през 1893. Активен деец е на Пловдивското дружество на Македоно-одринската организация, като до декември 1902 година е председател на настоятелството. Допринася за изграждане на архивното и библиотечното дело. В периода 1927–1929 е директор на Народния театър, а през 1930–1935 заместник-директор на Народната библиотека. Редактор е на сп. „Съвременник“ (1889-1890).

Публицист, автор на голям брой студии и статии, публикувани в „Българска сбирка“, „Мисъл“, „Искра“ и др. Сред по-важните му изследвания са тритомната „История на Априлското въстание“ (1907), „Любен Каравелов“ (1925), „Васил Левски. Живот, дела, извори“ (1929). Автор е на стихосбирката „Южни сонети“ (1894), на романа „Сред мрака“ (1912), на драмата „Врази“ (1912).

В своите „Встъпителни бележки на автора” към „История на Априлското въстание“, Страшимиров пише: „Най-трудна страна в решението ми да се нагърбя с тая история беше моето положение спрямо поборниците. Те трябваше да ми доверяват и съдействуват, а още от пръв поглед в лицата им четех разочарование. Преди мен ходили да пишат само по-стари хора, техни другари и поборници, а виждаха сега, че аз съм от по-ново поколение човек. Какво можех да знам аз за техните работи! Тая мисъл се четеше в погледа им. Бях им чужд и те бяха хладни и даже често недоверчиви към мен...

....По-късно мнозина от тях оцениха моята преданост към славата им, уважението ми към великия подвиг, разбраха моята открита и сърдечна прямота, и колкото и да бях сам неумолим и суров, ние станахме приятели. Доверяваха и услужваха ми почти всички безразлично, и аз от душа им благодаря за това...”

Проф. Димитър Страшимировумира в София на 2 март 1939 г.