Новини

146 години от гибелта на Апостола на Свободата

 

Васил Иванов Кунчев е роден на 6 юли 1837 г. в град Карлово в семейството на Иван и Гина Кунчеви. Има двама братя – Христо и Петър, както и две сестри – Яна и Марийка.През 1856-1857 година учи в свещеническото училище на даскал Атанас Иванов в Стара Загора. 1858 година се замонашва под името Игнатий, ръкоположен е за йеродякон и става певец в църквата „Света Богородица” в Карлово. Посвещава се на борбата за свобода през 1861 г. За това съдим от едно негово писмо до А. Хинов, в което пише следното: „Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-во [лето] да му служа до смърт и да работя по народната воля”.

На 3 март 1862 година заминава за Белград и постъпва в Първата българска легия. Там се запознава с редица други революционери като Раковски, Христо Иванов – Големия, дядо Хаджи Димитър, Стефан Караджа и други. Възприема идеята за освобождение чрез навлизането на организирани чети, които да вдигнат народа на въстание. След разпадането на легията се присъединява към четата на дядо Ильо Войвода.


Пристига в Букурещ през 1867 г. и е определен за знаменосец на четата на Панайот Хитов по предложение на Раковски. Постъпва във Втората българска легия в Белград. Скоро след организирането й, сръбското правителство започва да се отнася враждебно и тя е разтурена. Това е много важен момент за формирането на освобожденската идеология на Левски. Той осъзнава, че основната тежест на въстанието трябва да бъде изнесена във вътрешността на страната от българския народ и отхвърля четническата идея, както и помощта от чужди държави. Взима решение за създаване на комитетска мрежа във вътрешността на страната. През 1868 г. съдбата сякаш е благосклонна и среща двамата великана на революционната мисъл - запознава се с Христо Ботев. Двамата прекарват известно време в мелница край Букурещ и си оказват сериозно взаимно влияние. Ботев е впечатлен от личността на Апостола.

На 11 декември 1868 година заминава за Цариград откъдето започва своята първа обиколка на България. Преминава през Пловдив, Карлово, Сопот, Казанлък, Сливен, Търново, Ловеч, Плевен и Никопол. Свързва се с доверени познати и проучва обществените настроения и готовността на народа за бунт.

1 май 1869 годин а  започва втора обиколка на България с изходен пункт Никопол. Този път се снабдява със сведения за вътрешни дейци, с пълномощно и прокламация, издадени от името на Привременното правителство в Балкана. Естествено, такова не съществува, но Левски правилно преценява, че по-лесно ще печели сърцата на хората, ако се представи от името на авторитетна организация. Поставя началото на ВРО – първият комитет е в Плевен.
 

Завръща се в Букурещ. Той има ясна представа за обстановката в България и за възможността за успех на комитетската мрежа, затова трябва да убеди емигрантската революционна интелигенция в правотата на идеите си. Края на 1869 година участва в създаването на БРЦК заедно с Любен Каравелов. Двамата революционери имат допирни точки в идеите си за народното дело, но преобладават различията и то в основните възгледи. За Каравелов участието на съседните балкански народи в бъдещата революция е абсолютно задължително, докато Левски смята, че това би спомогнало за бунта, но основната тежест трябва да падне върху българско население. Според Апостола, докато българите не са напълно готови за самостоятелно въстание, те не трябва да влизат в никакви съюзи със съседни народи и правителства.
Завръща се в България и до края на 1871 година успява да създаде гъста мрежа от комитети с център Ловеч наречена ВРО. По този начин през 1870-1872 година в българските революционни среди съществуват не само две основни идеологии, но и два централни комитета – Каравеловият в Букурещ и този на Левски, който действа в България.

През Август – септември 1871 година завършва „Нареда до работниците за освобождението на българския народ”, наричана за по-кратко „Наредата” – тя служи като устав и програма на ВРО. Разделена е на две части: в първата са изложени идеите за бъдещото въстание, което трябва е във вътрешността на страната и да обхване всички обществени прослойки на населението. Във втората част е описана структурата на организацията.


Левски участва в първото общо събрание на БРЦК ( заедно с ВРО) в Букурещ, състояло се през 1872 г. Изработени са програма и устав на организацията. Левски прави компромиси в името на главната цел – Освобождението. Идеите му по основните стратегически въпроси за революцията са запазени. Определен е за „главен апостол на цяла България” и получава пълномощно писмо, което му дава право да действа от името на цялата организация.


През лятото на 1872 г. се завръща в България и започва подготовка за предстоящото въстание. Реорганизира комитетите и изгражда окръжни центрове през есента на 1872 година – голямоизворски, пазарджишки, старозагорски, сливенски, търновски и ловешки. Създава тайна полиция и тайна поща. Настъпват сътресения в организацията, а главен виновник е назначеният за помощник на Левски – Димитър Общи, който успява да настрои част от комитетите срещу Апостола. Той (помощникът на Левски) организира ограбването на пощата в Арабаконак, въпреки забраната на Дякона. Арестуван е и признава за предстоящото въстание. Разкрива комитети и дейците им, което принуждава Левски да се отправи към Букурещ, за да обсъди ситуацията с БРЦК. Каравелов желае незабавно вдигане на въстание, но Апостола смята, че народът и комитетите не са готови, а моментът не е подходящ, заради мобилизираната турска власт. Спазен е принципът на „висшегласие” и по-голяма част от комитетите подкрепят Левски.
През декември 1872 г. Левски се отбива в Ловеч, за да прибере архива на комитета, в който цари хаос. Полицията е на крак, а къщата на председателя поп Кръстьо е под постоянно наблюдение. Левски взима архива и го зашива в самара на коня на Никола Цветков.

26 декември 1872 година Апостолът, е заловен в Къкринското ханче. По-късно е отведен в Търново и София, където е изправен пред извънреден държавен съд. Осъден е на смърт. Срещу него свидетелстват редица от бившите му съратници – Димитър Общи, Дидьо Пеев, Атанас Хинов, Петко Милев и други.

6 февруари (18 нов стил) 1873 г. Васил Левск е обесен край София, където сега се издига неговият паметник. Смъртта му не просто предизвиква потрес и скръб, но бележи началото на криза и сътресения в революционното движение.




Отзиви за нас

Почетът с българската история е вълнуващ. Особено значим става със съдействието на служителите. Много благодаря на всички сътрудници на музея! Много музеи сме обиколили, но такова грижовно,съпричастно отношение, както почувствахме тук, никъде не ни бе оказано.

Благодарим!

133 СУ, гр. София

 

133 СУ, гр. София

Нашите приятели

035761940За връзка с нас!

Полезни връзки

Контакти

За връзка с нас

Tel: 0357 62012; 0357 63712

Corporate Site - This is a contributing Drupal Theme
Design by WeebPal.