Публикувано от Сабина Барзекова на Пет., 01/13/2023 - 11:13
Знаете ли откъде идва името на Панагюрище? Името си градът придобива от малкия панаир, който се устройвал на брега на реката (панагюр е синоним на панаир в югозападните български говори). По време на робството редом се употребява турското име Отлуккьой, среща се и названието Каменград. Който е бил в това чудно, бунтовническо градче, се връща рано или късно. А който не е - почти сигурно го е включил в списъка си с дестинации, които трябва да се видят.
Ето кои са нещата, които може да видите и почувствате в Панагюрище!
“Пътнико! ... свали шапка макар отдалеч, поклони се преди да отминеш ...!”
15 ПРИЧИНИ ДА ПОСЕТИТЕ ПАНАГЮРИЩЕ
Панагюрското златно съкровище – шедьовър на златарското изкуство. Датирано към края на IV- III в. пр. Хр. – времето на най-големия разцвет на тракийското изкуство.
Мемориален комплекс „Априлци“- построен по случай честването на 100-годишнината от Априлското въстание през 1976 г. Включва гранитни композиции: „Робството”, „Клетвата”, „Хвърковатата конница”, „Райна Княгиня със знамето” и централната фигура на „Бунтовник”.
Паметникът в местността „Оборище” – тук, на 14 април 1876 година, се провежда Първото в историята на България Велико народно събрание. На него е взето решение за подготовка и организиране на повсеместно въстание.
Къща музей „Райна Княгиня“ - в този дом, на 6 / 18.01.1856 г., се ражда бъдещата знаменоска на Априлското въстание в ІV-ти революционен окръг – Райна Попгеоргиева Футекова – Дипчева. Главното въстаническо знаме е внушително, ушито от копринено кадифе, с извезани със сърма клетвените слова „Свобода или смърт”.
Дудековата къща – впечатляваща със своята история и архитектура. Паметник на миналото и спомен за живот на заможен търговец на аби , шаяци и кожи. Показва възрожденски градски бит от средата на ХІХ век.
Тутевата къща – тук, на 20 април 1876 г., е получено Кървавото писмо от Копривщица. Апостолите и членовете на Привременното правителство обявяват въстанието в Панагюрище.
Лековата къща – съхранява спомена за посещенията на Васил Левски в Панагюрище и заседанията на Военната комисия през април 1876. Впечатляваща със стенописите си, дърворезбата на таваните и стенописът „Колелото на живота”, с богата вътрешна и външна украса.
Хаджидимитровата къща – т.нар. „Синята къща с лъва”. В нея е разположено дарение „Иван Деянов” - ерудит, колекционер и поклонник на българското изкуство и култура. Дарението се състои от над 3 500единици: художествени произведения, ръкописи, плакети, медали, керамични съдове, накити, археологически ценности и др.
„Макет на Панагюрска занаятчийска чаршия” – в началото на ХІХ век в Панагюрище е имало 31 еснафа, в които са работели около 600 майстори.
Джуновата къща - показва експозицията "Панагюрска златарска школа". Златарското производство заема важно място в общия икономически и културен подем в Панагюрище през XIX век. Панагюрските златари били предпочитани търговски партньори в Османската империя и в Европа: пръстени, надушници, гривни, обеци, тепелъци, пафти, църковна утвар, трапезна утвар.
Духовникова къща – домът на Иванчо Духовников, предан комитетски деец. Тук Апостолът на свободата Васил Левски създава таен революционен комитет, който по време на въстанието прераства в Привременно българско правителство.
Дриновата къща – недвижима културна ценност с национално значение. Родният дом на първия български учен – историк. Съосновател и пръв Председател на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Родът Дринови се вписва трайно в историята на борбите за национално освобождение, културно издигане и възстановяване на българската държава.
Експозиция, посветена на участието на панагюрските опълченци в Освободителната руско - турска война, разположена в централната сграда на Исторически музей.
Зала „Археология”, Исторически музей – представя оригинални находки, открити при разкопки в землището на Панагюрище.
Природонаучен музей – експозицията е разположена в четири зали и представя геологията, флората, фауната и биоразнообразието на Средна гора.
"Панагюрци обезсмъртиха името на своя скромен градец. Тяхното Оборище и градът им трябва да държат първо място в страниците на българската нова история, заедно с пукнатия им на две половини топ. Славно свършиха панагюрци..."– Захари Стоянов
Почетът с българската история е вълнуващ. Особено значим става със съдействието на служителите. Много благодаря на всички сътрудници на музея! Много музеи сме обиколили, но такова грижовно,съпричастно отношение, както почувствахме тук, никъде не ни бе оказано.
