"Денят бе, както казах, 20 априлий.
...
– Не ме мъчете! Казвайте скоро – викаше Бенковски гръмогласно...
– Три часа става вече, откак в Коприщица гърмят пушките!...
– Въстанието е дигнато – отговори Бобеков с развълнуван глас.
...
Едри сълзи като дъжд потекоха от очите на всинца ни:
Всички в един глас извикахме: „Бунт! На оръжие!“
...
Вчера пристигна в село Неджеб ага из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мю-
дюра, с няколко заптии... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се цалуват един други по улиците!... Ако вие, братия, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище...
Коприщица, 20 априлий 1876 г.
Т. Каблешков“
Отдолу на писмото стоеше следующата забележка:
„Бях очевидец, когато се извърши сичко гореказано в писмото на Тодора. Тръгвам за Клисура, за да направя същото.
Н. Караджов“
– Бунт! Въстание! Скоро, Бобеков, свикай стотниците, удряйте камбаните! Изгърмете няколко пушки да се обяви вече въстанието! На оръжие! Какво чакате? Нашите братия се бият вече – ревеше Бенковски, колкото му стига силата,
ревяхме всинца..."
Из "Записки по българските въстания", авт. Захари Стоянов
