Новини

„ „Било вторник, пазарен ден.
Студено и ветровито.
Обесили го заранта, та нямало много хора. Само малко турци имало, няколко кадъни, войници имало също, както и дечурлига, и българчета, и турчета.
Бил облечен във вехти турски дрехи от винен шаяк, с калцуни на краката и цървули и отгоре с япанджак.
Главата му била превързана.
Поискал да се изповяда и причасти, та дошъл поп Тодор Митов от „Св. Петка Самарджийска” и го изповядал и го причастил.
След туй го качили на бурето.“

Уважаеми г-н Белишки - кмет на Община Панагюрище,

Уважаема г-жо Матанова -  зам-кмет на Община Панагюрище,

Скъпи учители, ученици и съграждани,

Преди 150 години, на зловещия 19 февруари, бе задушен от въжето човекът, който събуди духа на един поробен народ, който му вдъхна воля в неволята. На този зимен ден дори слънце да грее, то е зъбато и мраз свива сърцето на майка България. Защото преди 150 години тя загуби своя единствен, своя незаменим, своя насъщен син Васил Левски.  Събрала ни е в този час дълбоката почит към безсмъртната му личност, към признателността и възхищението ни от историческото дело на Апостола и неговите освободителни и хуманистични идеи, уважението ни към великия син на България и достойния гражданин на света. Тези чувства са живи и ще останат завинаги в съзнанието на българите, в народната душа, докато има на света България, докато съществува българското име и звучи българска реч.

В спомените си за Васил Левски, Никола Обретенов пише: „Той умря, за даостане безсмъртен в народната ни история. Неговите идеи бяха вече пуснали корени сред народните маси и другарите му продължиха делото, в резултат на което се появи Априлското въстание, което пък донесе свободата на България.Левски бе един между апостолите – нему равен друг нямаше.... той бе въплъщение на пламенна любов към народа и на саможертвена и безкористна деятелност.“

За Апостола всяко българско сърце стана негов гроб, както всяко българско сърце беше негова люлка. Там, където се роди, там бе и погребан. Левски беше и си остана най-невероятната, най-необяснената рожба на българската земя. Където и да го сложиш – все по-голям, с каквито и цветове да го изписваш – неговите човешки цветове все по – силни.

Списък дълъг можем да изброим: Паисий и Раковски ли нямаме, Бенковски и Волов ли? Или Ботев и Захари Стоянов, които се родиха с майсторски свидетелства, надписани от самата история. И пушка да държат, и слово да секат! Страшно слово, невероятно! Ала друга питанка – най-голямата, най-необяснимата – е Левски. Няколко глави над най-горното, което бяхме имали. И което щяхме да имаме от тук нататък...

Великият апостол е роден в тежко и размирно време – време на мрак и вековен гнет под чуждо владичество, но и време на пробуден стремеж към освобождение у поробения народ. Роден е всред най – свободолюбивото през онази епоха българско население, в сърцето на  Подбалканската долина, в занаятчийския градец Карлово, в семейството на Гина и Иван Кунчеви. Несъмнено родолюбието, чистотата, скромността, както и демократизмът на Левски са възпитани в семейството, там където израства. С идейните си виждания Васил Иванов Кунчев се издига като една от най – значимите фигури в българската история. Той е единственият, когото народът ни нарича Апостола – заради беззаветната му преданост към една свята цел – свободата на Отечеството.

Въпреки краткия си живот, Левски оставя незаличима следа в българската история. С любовта си към народа и безкористната си преданост към каузата на революцията, той успява да увлече своите съвременници. Неговите идеали се възприемат положително и днес. Защото идеята за свободата е непреходна и чиста. Тя е върхът в идеалистическите стремления на човека.

 Демократската република и народовластието, равенството на хората пред закона – без разлика на народност и вяра, преклонението пред духа и века на просвещението, отстояването на правата на гражданите, но и подчинението на висшегласието, са принципите, отстоявани от Апостола.

Сега е време отново да отворим писмата и тефтерчето на Левски, отново да минем по пътищата му – за да пречистим душите си, - защото и за ново време трябват хора. Времето отново е в нас и ние отново сме във времето, както бе писал Апостола.  

Отдавна Левски е светец в българската народопсихология, нашето връщане към Васил Левски, към Апостола на свободата, към дякон Игнатий, винаги ще бъде равно на свещенодействие. Отдавна думите са изсъхнали, пръстта е опръхнала отдавна, а ние чуваме гласа му и виждаме неговите следи, които окръглят нашия взор и продължават в небето над България. И ако чувстваме силно тежестта на българската си принадлежност, то е, защото Апостолът виси в нас със страшна сила!

Нека си спомним за делото му не само в този  паметен  ден. Нека си спомним героя, неговия завет, саможертвата му. Нека си спомним какво му дължим – на него, на себе си, на България…
НЕКА БЪДЕМ ЧАСТ ОТ ИСТОРИЯТА! ГЕРОИТЕ СА ЖИВИ, ЗАЩОТО ГИ ПОМНИМ!

Нека с едноминутно мълчание да почетем паметта на великия Апостол!”

С тези пламенни слова Сабина Барзекова, екскурзовод в Исторически музей – Панагюрище сложи начало на официалното отбелязване по повод на 150-тата годишнина от обесването на Васил Левски пред паметната му плоча в двора на Професионалната гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм.

В знак на признателност и преклонение бяха поднесени цветя и венци от името на кмета на Община Панагюрище, Никола Белишки, Исторически музей – Панагюрище, Общинска библиотека „Стоян Дринов”, Основно училище „проф. Марин Дринов”, ЦПЛР и Младежки парламент към него, Военно окръжие – Пазарджик, „Асарел Медет” АД, Съюза на сержантите и офицерите от запаса и резерва, почетни граждани.

Програмата продължи с участието на ученици от ПГИТМ и ЦПЛР като бяха изпълнени стихове и песни, посветени на живота и делото на Апостола.