Новини

По повод 167 години от рождението и 100 години от смъртта на Акад. Атанас Шопов, в Исторически музей-Панагюрище се подреди фотодокументална изложба. Тя може да бъде разгледана от всички гости и жители на град Панагюрище всеки ден от 9:30 до 17:00 ч.

Представената документална изложба показва страници от „строителството на съвременна България”. Строителство, в което участват плеяда радетели за национално освобождение и обединение на българския народ. Сред тях се нарежда и името на Атанас Петров Шопов.

Атанас Шопов е роден на 18 януари 1855 г. в Панагюрище. Първите стъпки в образованието той прави в родния си град, а по-късно учи във Военномедицинското училище в Цариград. Последователността и стремежът на Шопов да работи за българската национална кауза проличават още по време на учението му в османската столица. Като дописник на българските вестници и активен участник в дейността на Българското печатарско дружество “Промишление”, той помага за разкриване на зверствата при потушаване на Априлското въстание през 1876 г.  Ат. Шопов участва в Руско-турската война от 1877-1878 г. като преводач към щаба на Втора гвардейска кавалерийска дивизия, за което е награден с медал за храброст с лента на Александровския кръст. След Освободителната война завършва право в Санкт Петербург и специализира в Париж и Виена. В този период от живота си Ат. Шопов сътрудничи активно на българския периодичен печат.

Задълбоченото познаване на националните проблеми в Югоизточна Европа от Ат. Шопов и в този контекст тежненията, които стоят пред българите, са оценени високо от Екзархията и българските държавници. Така Шопов има възможност да се включи във вихъра на политическите събития на Балканите. Като главен секретар на Българската екзархия (1884-1897), български търговски агент (1897-1909) и пръв генерален консул в Солун (1910-1912) той се сблъсква с огромните  трудности, пред които е изправена родната дипломация при решаването на противоречията, заложени на Балканите от Великите сили.

Атанас Шопов записва трайно името си и в книжовното научно поприще. Първоначално започва с преводи, по-късно пише научни статии, разкази, стихове и пътеписи. Издава над 35 научни труда, като голяма част от тях посвещава на многострадална Македония. Тези издания са безспорен принос в проучванията и събирането на доказателства за  преобладаващия български етнически характер на областта. За цялостната му научна дейност през 1884 г. А. Шопов е избран за редовен член на Българското книжовно дружество (БАН). През 1915 г. влиза в състава на Книжовния комитет при Славянското Благотворително дружество с председател Стефан С. Бобчев.

Атанас Шопов умира на 7 април 1922 г. в София.

ЗАПОВЯДАЙТЕ!