Новини

На 3 април 2025 г. се навършиха 115 г. от смъртта на Георги Атанасов Зафиров. Роден е 1838 г. в Пещера, където получава основното си образование. През 1856 г. заминава да учи в Букурещ, завършва фармация в Медицинското училище. По време на следването си установява връзки с българските емигранти и става привърженик на техните бунтовни настроения. 1863 г. се завръща в родината си с две дипломи – по фармация и по медицина, и открива собствена аптека в Копривщица. Пет години по-късно премества аптеката си в Панагюрище и започва да практикува лекарската си професия.

Зафиров се среща два пъти с Левски в Панагюрище, става негов сподвижник и член на местния революционен комитет. По време на Априлското въстание снабдява с медикаменти и превързочни материали въстаниците. Участва активно и в сраженията. В свидетелство издадено му от Панагюрското поборническо-опълченско дружество пише: „Той цереше всички комитетски хора даром, а при провъзгласяването на въстанието 20 април, той с оръжие в ръка въстана и беше в първите редици на въстаниците. Обикаляше денем и нощем юнаците и им даваше медицинска помощ. Даде на Хвърковатата чета достатъчно медикаменти и превързочни материали, изпълняваше си длъжността най-добросъвестно и акуратно.“  

След разгрома на въстанието е заловен и осъден на смърт. Благодарение на дадената под натиска на европейската комисия за разследване на жестокостите, извършени от турците по време на Априлското въстание амнистия екзекуцията му била отменена. След Освобождението Зафиров продължава да практикува аптекарската си професия в Панагюрище и Стрелча. Категорично отказва поборническа пенсия и финансово възмездяване за извършените разходи по време на въстанието с думите: "Дългът към Отечеството не се заплаща с пари".

Георги Зафиров умира на 3 април 1910 г. в Панагюрище.

Поклон!