Новини

Уважаеми читатели, на Вашето внимание предлагаме статията на родолюбивия панагюрец Атанас Сугарев  за създаването на Панагюрския музей. В нея Сугарев пише за раждането и реализацията на идеята за изграждането на истински музей в Панагюрище.  /м. януари 1970 г., в. “Оборище”/   

         Стилът на автора не е променен. Надявам се, че от статията ще получите реална и интересна представа за изграждането на музея в Панагюрище. 

         След преминаването на музея към Градския народен съвет в неговата структура и организация настъпват промени, които маркират нов етап в развитието му. 

         Подготвил за печат доц. д-р Ат. Шопов

автор: Атанас Сугарев

         Идеята за създаване на музей в града ни всякога (имало се пред вид музей на революционното движение) е била тясно свързвана с проекта за издигане паметник на Априлското въстание. Първата стъпка към осъществяването на тоя проект е направена с основаването на 11 юли 1900 г. на комитет от 17 души с ръководно тяло: Нено Златаров (кмет на града) – председател, Тодор Влайков и Искрьо Мачев – подпредседатели, Стоян Брадистилов – секретар и Петър Чуклев – касиер.

        Столичната община отпуска 2000 лв. на Комитета, а Министерството на вътрешните работи предписва на всички общини в страната да предвиждат в бюджетите си суми за постройката на паметника. Министерското нареждане дало положителни резултати.

         През 1906 г. настоятелството на читалище „Виделина”, председателствано от ... Атанас Кирилов, учител, дава писмена препоръка на Комитета „да не бърза с построяването на паметника-монуммент, а да се направи паметник по-културен, верно изразяващ идеята, и от друга страна – да служи за музей, където да се събират и пазят предметите от революционната епоха. Паметникът да бъде и театър, който да служи за гражданското и всеобщо възпитание на населението”.

         Това внушение на читалищното настоятелство бива възприето от Комитета на 4 февруари 1921 г., при кметуването на поборника Иван Бобеков (по уставно положение председател на комитета) с мотивировката: “Съобразно новите нужди и настроения в обществото, по-сполучливо и заслужено за всички по-известни дейци във въстанието би се увековечила тяхната памет, ако се построи паметник-музей-театър, по-който начин би се създала възможността да бъдат събрани всички ценни с историческо значение предмети и старини, които до сега са събирани от частни лица”.

         С много големи усилия постройката беше изградена в общия й вид в края на 1929 г., но пълното й завършване се постигна след 10 г. Средствата се събираха в течение на години чрез заеми, разиграване на всенародна лотария (938 000 лв.), помощ от държавната хазна в размер на 1 000 000 лв. (гласувана от Народното събрание по предложение на Стоян Костурков), друга помощ от 100 000 лв. отпусната от Пловдивската окръжна постоянна комисия, 150 000 лв. получени от продажбата на старата читалищна сграда, 250 000 лв. от Панагюрската градска община, дарение от 400 000 лв. направвено от столичния съгражданин Христо Стоянов Докузанов, 20 000 лв. от Александър Балабанов , също столичен панагюрец и мн. др.

         На лице бяха вече реални условия за създаване на музей към читалището. На 13 септември 1940 г. стана публично обсъждане на тоя въпрос, на което присъстваха, освен ръководните лица в града, и директорът на Археологическия музей в София д-р Иван Велков, заедно с писателя-географ Павел Делирадев. След обстойни изказвания се взе решение за незабавно обзавеждане на музея и по-бързото му откриване. Избра се акционен комитет в състав, учителите: Стоян Кръстев, Станчо Бътовски и Атанас Сугарев.

         В редакционна статия на 1 октомври 1940 г. под заглавие “Музеят ще бъде открит”, в. “Оборище” откри кампанията за събиране на старинни предмети, оръжия, етнографски материали и др. Покрай последвалите други редакционни статии и информации, публикувани бяха такива още от Павел Делирадев, инж. Никола Перфанов, Никола Д. Рачев, Недьо Горинов, Панчо Шопов, Манчо Бекяров, Ганчо Краев.

          Започна се и устна агитация сред населението и в училищата, като за получените предмети се съобщаваше своевременно във вестника. Активна подкрепа оказа и Панагюрското благотворително дружество “Оборище” в София. Между това, обеднялото ни читалище сполучи да се снабди със собствен киноапарат, като цялата сума от 200 000 лв. се събра от гражданството и от обществени учреждения.

         Подреждането на музея се извърши с вещото съдействие на археолога Васил Миков. Стоян Кръстев подари притежаваните от него старинни предмети и бе обявен за благодетелен член на читалището. За пръв, доброволен уредник на музея, читалищното настоятелство определи автора на настоящата статия.

         На 3 май 1943 г. – денят на Априлското въстание, след общонародното тържество на площад “Бенковски”, музеят “20 април 1876 год.” бе открит за хилядите посетители.

         На годишното читалищно събрание, в прочетения от председателя Делчо Г. Зумпалов отчетен доклад се изнесе, че в края на 1943 г. музеят е разполагал с 563 старинни предмети, вписани в специална инвентарна книга, между които са 47 стари книги и ръкописи. За музея са изразходвани 21 820 лв. и се предвиждат още 20 000 лв. Препоръчва се “за бъдещ музей да бъде откупена старата Дудекова къща на ул. “Райна Княгиня”, понеже сегашната читалищна зала не може вече да побира, все повече увеличаващите се музейни предмети”. Констатира се, че музеят е бил отворен през всяко време за желаещите да го разглеждат, особено за проходящи лица…”.

         Значително културно проявление на Панагюрския музей беше уреждането в Пловдив през 1947 г. на панагюрска стая през времетраенето на мострения панаир. Това стана по настоятелното искане на панаирната управа и с дейното участие на председателя на Панагюрския градски народен съвет Димитър Воденчаров. Изложени бяха стотина експонати не само от борческото минало на града ни, но и предмети, напомнящи за поминъка, стопанския живот и местните обичаи на панагюрци. За доброто ни музейно представяне доста спомогнаха и компетентните пловдивски музейни работници. Панагюрската стая беше посетена от повече от 12 000 души, между които и не малко чужденци.

         Последното дело на комитет “20 април” е паметничето на “Маньово бърдо”, направено пак при кметуването на Димитър Воденчаров и открит тържествено в деня на Априлското въстание.

         Впоследствие музеят мина под ведомството на Градския народен съвет, при щатни уредници, и беше преместен в Дудековата къща, достатъчно просторна да поеме всичките му експонати, и с оглед на бързото разрастване на музея…