Новини

   Той се ражда в Панагюрище, в семейството на Стоил - самоук дърводелец, зидар и железар. Майката се занимавала със земеделие. Обработвала чужди ниви и бостани. С голям труд и много усилия семейството отгледало три деца.

   Георги се ражда на 5 февруари 1880 г. След завършване на основното си образование Георги учи в І-ва мъжка гимназия-София. Завършил е 5-ти клас в София. Едновременно слугува при различни господари. Материалните затруднения в семейството го принуждават да напусне гимназията. Изкарва хляба си като помага в една аптека.

   Георги чете всяка свободна минута. Самообразова се. Развива познанията си и по руски и френски език. 1900 година е повикан да отбива военната си служба в Княжево. Вземат го войник. По това време съгражданите му Нешо и Стоян Баирови го снабдяват с твърде популярната книга на Лев Н.Толстой „Какво трябва да правим”. В свои кратки автобиографични данни младият войник отбелязва, че тази книга силно му е повлияла.

     На 20 ноември 1910 г. почива Лев Николаевич Толстой, наречен още приживе „съвестта на човечеството”. Смъртта го настига неочаквано, на гара „Астапово”. Той е вече 82-годишен. Възнамерявал да дойде в България, където да прекара остатъка от живота си. Решението му се дължи на редица сериозни обстоятелства:

1. В България има най-много съмишленици и почитатели
2. За него се пише често в българския периодичен печат
3. Превеждат се и се издават всичките му публикувани трудове

Като млад артилерийски офицер Толстой участвал в сраженията край Силистра по време на Кримската война / 1853-1856/. Имал е възможност да общува с поробеното население. В последствие защитавал с огненото си перо българската освободителна кауза. След Освобождението с удоволствие кореспондира с наши съотечественици. Значително е влиянието му върху българската интелигенция.

   В нашия буден град, Панагюрище, има усърдни разпространители на толстоевата правда. Един от първите е Георги Стоилов Шопов.

   На 24 април 1900 г. Георги Шопов идва в отпуск в София. Той престоява само два месеца и половина в казармата.Твърдо е решен да не служи повече в нея.Още същия ден съблича военните си дрехи. Изпраща ги на ротния си командир с  писмо: „Господине, на 15 февруари т.г. постъпих в казармата да изпълня войнишкия си дълг. Но против кого ще воювам? Против ония ли, които по образ и подобие са като мен ... На кое отечество да служа, когато цялата Божия земя е отечество на човека?... На кой княз да служа, когато човек е поставен най-високо от всичко по-долно от него, следователно всеки човек е княз и господар, понеже Творецът го е създал с разум и свободна воля. Аз воювам против злото в света и оръжието ми е добрите дела и примерният живот ... Заявявам Ви, че съм свободен човек и че в казармата нямам работа ...”

   Повлиян от учението на Толстой, отказва да вземе пушка и да даде клетва. Това се случва за първи път в историята на България и го пращат на съд.

   На 8 юни 1900 г. е изправен на съд по обвинение в отказ от военна служба. Осъден е на 3 години затвор. Трябва да изтърпи присъдата си в Черната джамия и в карцера на Княжевската телеграфна рота.

    Тригодишното му затворничество не го плаши. В края на 1902 г. излиза от затвора. Когато го освобождават, решава да стане журналист и пропагандира предимно толстоизма. Започва да издава сп.”Лев Толстой” до 1907 г. В това време влиза в кореспонденция със самия писател. Оттук нататък смисълът на неговия живот става издаването на основните съчинения на големия руски писател. Той обикаля няколко пъти България като пътен книжар и предлага и други ценни произведения на знаменити писатели. Изнася стотици сказки. През 1928 г. изнася серия от беседи в Панагюрския театрален салон.

   Заедно с това Г.Шопов работи и за развитието на вегетарианското движение в България. Съставител е на сп. „Вегетариански преглед”. Но преди всичко пише книги и статии, в които главната тема си остава  Л.Н.Толстой с неговите философски и нравствени позиции.

  Около 30-годишен се оженва за учителка от В.Търново Цветана Христова. От нея има един син, кръстен на името на неговия кумир – Лев. След десетина години бракът е разтрогнат, като синът остава при баща си. Лев Г.Шопов завършва Американския колеж в Симеоново край София. Владее отлично френски, английски и руски. Занимава се с преводаческа дейност.

    Един от щастливите моменти в живота на Г.Шопов е посещението му в Ясна поляна – 1929 г., на което той посвещава цяла книга. Любовта му към Толстой и Русия не остава скрита и за руския посланик в България, който през април 1913 г.го поканва и му предава 1000 рубли, които бил изпратил Феодор Челищев, за да бъдат раздадени на бедните в Панагюрище.

   През 1926 г. излиза неговата голяма книга „Как живя, работи и умря Л.Н.Толстой”. През есента на същата година посещава и родното Панагюрище. Изнася в салона на читалището две сказки за Толстой. Салонът бил добре посетен.

   Георги С.Шопов почива сравнително млад – на 8 ноември 1932 г., на 52-годишна възраст, разорен и съсипан от болести. Въпреки това той успява да остави едно значително културно наследство в областта на издателската и преводаческата дейност. Тази му дейност го поставя между хората, които са дали нещо на България.