Новини

Навършват се 200 години от построяването на църква "Свето Въведение Богородично"

Черквата е построена след размирните кърджалийски времена в периода 1818 – 1823 г. Новата черква, която е със значителни за времето си размери, е изградена до сама южната стена на старата. Нейните майстори – строители са от Банско, а дърворезбената украса във вътрешността ѝ е дело на марангози (резбари) от Дебърската художествена школа.
През Възраждането до черквата се помещават метоси на Рилския и Зографския манастир, в които функционират килийни училища. Чрез монасите – таксидиоти, които събират дарения, будните панагюрци ходят на поклонение в двете най-големи духовни средища на Балканите, от където черпят вдъхновения и нови познания.
През 1834 г. църковната постройка претърпява частична повреда, като е поправена своевременно. Черквата пострадва сериозно по време на Априлското въстание (1876 г.), когато е изгорена и стенописите, иконостасът и голяма част от иконите са унищожени. Но веднага след Освобождението, през 1878 – 1880 г. е възстановена от брациговски майстори, а дърворезбата по иконостаса е изпълнена от резбари от Струга. Възраждането на храма става благодарение на доброволните пожертвувания (с труд и средства) на местното население.


В архитектурно отношение черквата „Въведение Богородично“ представлява трикорабна псевдобазилика с една апсида и притвор и дървен навес от запад. Централният кораб е отделен от страничните посредством колонади. Страничните кораби имат плоски тавани, обшити с дървена ламперия, а централният е с полуцилиндрично сводесто покритие, в чийто център се издига купол лежащ на осемстенен барабан. Кубето на купола отвън е позлатено. В западната част на наоса е изграден дървен балкон – емпория, който в миналото, освен за църковния хор, е служел и за женско отделение. Вътрешността на храма се осветява добре с дневна светлина, влизаща през големи прозорци на южната, северната и западната стена.
Северозападно от черквата, в ъгъла на черковния двор се извисява камбанария, която също е покрита с позлатено кубе.

Наосът е отделен от олтара с красив дърворезбен иконостас, разделен на три части, съответстващи на трита кораба. Царският ред в иконостаса се състои от 14 големи икони, рисувани през 1880 – 1881 г. Техен автор е даровития художник Иван Доспевски, представител на Самоковската художествена школа.
Макар че в пожара от 1876 г. изгарят стенописите, които са покривали стените  отвътре, след Освобождението цялата вътрешност на храма е отново изписана. Фреските са дело на самоковския зограф Никола Образописов (1895 г.) и се отличават с висока художествена стойност. Към енорията на черквата „Въведение Богородично“ са се числели следните параклиси:
- „Св. пророк Илия“ - намира се в местността „Илинден“.
- „Св. Петка“ - срещу тухларната фабрика.
- „Възнесение Господне“ - намирал се е на историческия хълм Маньово бърдо. Разрушен е при прокарване на един от градските водопроводи

Отзиви за нас

Почетът с българската история е вълнуващ. Особено значим става със съдействието на служителите. Много благодаря на всички сътрудници на музея! Много музеи сме обиколили, но такова грижовно,съпричастно отношение, както почувствахме тук, никъде не ни бе оказано.

Благодарим!

133 СУ, гр. София

 

133 СУ, гр. София

Нашите приятели

035761940За връзка с нас!

Полезни връзки

Контакти

За връзка с нас

Tel: 0357 62012; 0357 63712

Corporate Site - This is a contributing Drupal Theme
Design by WeebPal.