Новини

На 2 октомври 2024 г. се навършват 180 години от рождението на Иван Стоянов Джуджев, участник в национално – освободителното движение, член на Приготовителния комитет и Привременното правителство през 1876 г. Той е и един от основателите на читалище „Виделина” през 1865 г.

Иван Джуджев се ражда през 1844 г. в семейството на панагюрския  търговец – абаджия Стоян Джуджев. След завършване на класно образование започва работа при баща си. Бързо усвоява тънкостите на занаята и на 15-16 години сам търгува с шаяк и бало. Установява връзки с търговци в Цариград, Букурещ, Босна, Херцеговина, Белград и оценява значението на свободата за развитието на народа и държавата.

През 1940 г. във вестник „Оборище” е публикувана статия на панагюреца Васил Рашков за Иван Джуджев: „… Баща ми хранеше особена почит към Ив. Джуджев. А понеже той се занимаваше с търговия на шаеци, беше много популярен, особено между бедната класа. Пословично честен търговец, той често авансираше суми на бедните. Ив. Джуджев беше човек с голяма тежест и културно издигнат. Един от най-видните граждани, той бе в първата редица на съзаклятниците. Бенковски по някой път е правил заседанията си в неговата къща. Покойният Дан. Юруков в своите спомени бележи, че когато е отишъл в Панагюрище като делегат за събранието в Оборище, Бенковски гое приел в къщата на Джуджев. Сам Бенковски ценял твърде много Ив. Джуджев и му е възложил една от най-важните мисии: да отиде в Цариград и закупи оръжие за въстаниците. А тази задача е еднаква и дори по-опасна, отколкото да си на първата линия. И Джуджев изпълнил задачата си: една пратка пристигнала благополучно, но втората е заловена в Пазарджик, след обявяване на въстанието. Погнат от турската власт той чрез руското посолство в Цариград избягал в Одеса, от там се прехвърлил в Букурещ при П. Бобеков, Ст. Стамболов и Хр. Ботев и участвал при изпращане на Ботйовата чета. Понеже последвалата амнистия от султана него не засегнала, принудил се да остане в странство и се завръща в България след идването на русите.”

След Освобождението Иван Джуджев се завръща в Панагюрище, където заварва пепелището на своя дом и пресния гроб на близките му.  При разгрома на въстанието турците разграбват всичко, което притежава, изгарят къщата му и убиват баща му Стоян, майка му Рада, брат му Стойо, снаха му Нена, внучетата Дела и Стоян и някои съседи, бягащи със семейството към близката гора.  Въпреки преживяната голяма лична загуба духът му остава несломен. Връща на Панагюрската община 100 лири, комитетски пари, които успява да опази. До края на живота си се отдава на обществено-полезна дейност: участва в комисии за възстановяването на църквите и училищата в града, направата на водопровод, а и много други обществени инициативи са обсъждани в дома на Джуджев.

На 8 юни 1898 г. на 53-годишна възраст Иван Ст. Джуджев умира.

Неговата личност винаги ще бъде свързвана с честност, родолюбие, себеотдаденост и отговорност към род и Родина.