Днес, 19 февруари 2024 г. Панагюрище отбеляза годишнина от гибелта на Апостола на свободата. Пред паметната плоча в двора на Професионална гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм, слово посветено на българския национален герой произнесе Сабина Барзекова - екскурзовод при Исторически музей-Панагюрище :
"Днешният ден е печален и славен, знаменит и тъжно смълчан. Защото един достоен младенец бе погледнал в бъдещето и бе пожелал свободата по-силно от собствения си живот."
151 години ни делят от онзи ужасен миг, в който Васил Левски произнася своите последни думи: "Всичко, каквото съм сторил, сторил съм го за народа си". Взема своето последно причастие от поп Тодор и отива към смъртта. Без да се страхува, славно и героично гледа към бесилото, защото знае, че такава е достойната смърт, защото всеотдайно и чисто вярва, че свободата и смъртта са двете страни на един и същи образ.
Преди 151 години Васил Иванов Кунчев извървява своите последни земни стъпки и вместо смърт среща безсмъртие, вместо забрава – вечна слава, вместо тъмнина – запалва факела на свободата.
Отбелязвайки годишнина от гибелта на народния герой - славния апостол на свободата, ние честваме делото на истинския борец за свобода, правда и независимост. Той е човекът, който презря своите собствени интереси, напусна тясната дяконска килия и решително поведе борбата за освобождение на подтиснатия народ. Лишенията, болките, страданията са негови единствени спътници, недоимъкът и гладът са единствените му гости, а свободата - единствената награда.
Нека си спомним за делото му не само в този паметен ден. Нека си спомним героя, неговия завет, саможертвата му. Нека си спомним какво му дължим – на него, на себе си, на България…"- с тези думи се обърна г-жа Барзекова към присъстващите.
