рождението

18 юли 1837 г. – ден,  благословен  за България! Защото на този ден, преди 185 години се ражда истинският родолюбец, идеолог на Българската национална революция, създател на Вътрешната революционна организация, най - великият българин на всички времена - Васил Левски.

185 години от раждането на този, който се превърна в символ и знаме на българската нация, в най – висша степен, синтез на прекрасните и качества, нейна гордост и слава. Името и делото му са обвеяни с вълнуващо сияние и легендарност, с ореола на безсмъртието. По – жив от живите за поколенията, образът на Левски е истински пример за кристално чисто родолюбие и дружба между народите.  

Великият апостол е роден в тежко и размирно време – време на мрак и вековен гнет под чуждо владичество, но и време на пробуден стремеж към освобождение у поробения народ. Роден е всред най – свободолюбивото през онази епоха българско население, в сърцето на  Подбалканската долина, в занаятчийския градец Карлово, в семейството на Гина и Иван Кунчеви. Несъмнено родолюбието, чистотата, скромността, както и демократизмът на Левски са възпитани в семейството, там където израства. С идейните си виждания Васил Иванов Кунчев се издига като една от най – значимите фигури в българската история. Той е единственият, когото народът ни нарича Апостола – заради беззаветната му преданост към една свята цел – свободата на Отечеството!

Излизайки из дълбините на народа, Васил Левски се развива като самобитен, оригинален, велик революционер демократ. Самобитността му се проявява навсякъде и във всичко. Неслучайно, днес, всеки го възприема като великан на българското освобождение.

Въпреки краткия си живот, Левски оставя незаличима следа в българската история. С любовта си към народа и безкористната си преданост към каузата на революцията ,той успява да увлече своите съвременници. Неговите идеали се възприемат положително и днес. Защото идеята за свободата е непреходна и чиста. Тя е върхът в идеалистическите стремления на човека.
Демократската република и народовластието, равенството на хората пред закона – без разлика на народност и вяра, преклонението пред духа и века на просвещението, отстояването на правата на гражданите, но и подчинението на висшегласието, са принципите, отстоявани от Апостола.

Ще можем ли някога да проумеем неговата саможертва?

Можем ли поне малко да приличаме на него и да продължим по неговия път?

Готови ли сме да пренебрегнем себе си, за да работим за благоденствието на България?

Левски ни е необходим и днес - като опора на дните ни, като коректив на онова, което правим, като източник на националното ни самочувствие и достойнство.

Панагюрище е едно от огнищата на българската история с множество запомнящи се исторически личности. Градът е дом на ключови събития и решаващи битки, без които България не би имала днешния облик и памет. Панагюрище е дом на едни от най-знаменитете личности не само за областта, но и за цяла България и нейната история. Днес се навършват 183 години от рождението на личността Нешо Бончев. Роден е на 2 /14/ януари 1839 г. Той е български възрожденец, първият български литературен критик. Произхожда от семейство на занаятчии. На 4 години остава сирак. В Панагюрище Нешо учи при видните възрожденски педагози Сава Радулов, Атанас Чолаков и Юрдан Ненов. През 1855 г. става помощник-учител заедно с Марин Дринов. От 1855 до 1858 година Бончев учителства и през това време по поръка на съгражданина си Васил Чолаков събира народни умотворения, които изпраща в Москва По-голямата част биват предадени на Константин Миладинов и влизат в сборника „Български народни песни“ (1861). Нешо Бончев публикува народни песни и в списание „Български книжици (1858), „Братски труд“ (1860) и „Знание“ (1875).