Новини

През месец юни се навършват 205  години от рождението на Дамаскин Рилец – Димитър Христов Дипчев и 140 г. от неговата смърт.Той е един от най-видните представители-възрожденци на Дипчевия род. Митрополит Дамаскин Велешко-Струмишки е брат на Иван Дипчев и чичо на Васил Дипчев. Неговата дейност се свързва с развитието на новобългарското образование, формирането на национално самосъзнание и борбата срещу гръцките владици от 40-те до 70-те години на XIXв. Роден е през м. юни 1817 г. в занаятчийското семейство на Нона и Христо Дипчеви. Завършва училището към Рилския метох в Панагюрище, след което продължава образованието си в Самоков при Авксентий Велешки. Четири години по-късно се завръща в родния си град и родителите му го изпращат да учи кожухарски занаят в Пазарджик.

Около 1836 г. е отведен от вуйчо си в Рилския манастир където е подстриган за монах с името Дамаскин. Изпратен е отново в Самоков и е ръкоположен за дякон, след което е прехвърлен за свещеник в Дупница. В периода 1838-1840 г. продължава обучението си в Мелник, където е изпратен с решение на Рилското братство. След обучението става таксидиот и обикаля десетки български селища. През 1844 г. отец Дамаскин и архимандрит Прокопий са управители на Рилския метох в Пловдив и редица други селища. С препоръчително писмо от 2 септемвти 1849 г. на Авксентий Велешки и Никомидийският митрополит Дионисий, Дамаскин Рилец постъпва в Богословското училище на о. Халки. Негов преподавател е Неофит Рилски. С упорит труд и вече натрупани знания, по време на обучението си (1850-1854 г.), написва няколко съчинения: Автобиография. Описание на моя светски живот (1850 г.); Кратко описание на Рилския манастир (1851 г.); Сборник от различни нрави и обичаи от различни места на България (1852 г.); Разказ за пренасяне мощите на св. Иван Рилски (1854 г.).

С добра подготовка и владеещ гръцки, турски, френски, старогръцки, старобългарски и латински езици, Дамаскин Рилец завършва училището на о. Халки през януари 1855 г. Назначен е за учител последователно в Разлог, Велес и Кюстендил. Навсякъде, където пребивава, служи за пример с издирването, съхраняването, утвърждаването и развитието на българщината. Като отлично владеещ християнското богословие, Дамаскин се включва в църковнонационалната борба на българите във Велес. Твърдо отстоява правото на българите да имат свещеници и владици от своята народност, да се учат и проповядват на родния си език. Това е причината непрекъснато да бъде преследван от гръцкото духовенство, гъркоманите и турските власти. След организирани от тях яростни преследвания, през 1858 г. Дамаскин Рилец е принуден да напусне Велес и да се установи в Кюстендил. По инициатива на Авксентий Велешки, е назначен за учител в местното училище. В продължение на две години, със своята дейност в Кюстендил, архимандрит Дамаскин успява да положи основите за последния решителен етап на борбата срещу гръцките владици в града през 60-те години на XIXв., за което е преследван с особено ожесточение от владиката Дионисий и неговия наследник Игнатий.

Принуден да напусне Кюстендил Дамаскин Рилец се завръща в родното Панагюрище. По покана на българите в Пловдив, през май 1861 г. се установява там. Това е време, в което борбите около църковния въпрос се изострят, а пловдивчани имат нужда от човек, който да защити интересите на българите. Избран е за председател на Пловдивското епархийско настоятелство и ръководи църковния, училищен и обществен живот на българите в Тракия. През 1863 г. е въздигнат за архимандрит. Въвежда българския език при богослуженията в църквите и преподаването му в училищата, което е голям успех в борбата с фанариотите. Под негово ръководство се откриват нови български училища с повече класове – Пловдивското класно училище става гимназия, а в Араповския манастир е открито българско духовно училище за подготовка на свещеници. По инициатива на архимандрит Дамаскин през 1864 г. е свикан събор на учителите, свещениците, църковните и училищни настоятелства от областта. Този събор се превръща в традиционен и е ярка демонстрация на българското национално съзнание, която изиграва голяма роля в църковната и културна борба в областта.

Известен вече в цялата страна, като просветен и родолюбив български духовник Дамаскин Рилец е избран за митрополит на Велес през 1872 г., където той е бил познат вече като учител.

Ръкоположен в Цариград, митрополит Дамаскин пристига за Великденските празници във Велес, тържествено посрещнат от ликуващото население. Но продължителната елинска културна традиция не е без своите последователи. В града се създават два лагера, които влизат в непримириха борба, в която Дамаскин Велешки е знаме на българския народно-просветен ентусиазъм. Освен с гръкоманите той трябва да се бори и със сръбската пропаганда.

След три тежки години прекарани в опити да запази българщината и българския дух в епархията си, той отстъпва и се връща в Цариград. Там е определен за член на Светия синод при Екзархията. През 1877 г., в следствие на заболяване, се оттегля в любимия Араповски манастир, където същата година умира.