Новини

Заседава първото Велико народно събрание

От 14 до 16 април 1876 г. заседава Първото Велико народно събрание в местността Оборище

Местността Оборище е едно от най-свидните светилища на българската историческа памет. Намира се на 10 км. северозападно от Панагюрище. В навечерието на въстанието е свикано събрание на представители от селищата в Западна Тракия, за да се оцени готовността на населението за бъдещи битки, да се одобри планът за въстание и датата за обявяването му.

Това събрание влиза в историята като Първото Велико Народно събрание. За определяне мястото на събранието, което да бъде такова, че да гарантира пълна тайна, да е далеч от турските шпиони, Бенковски натоварва Димитър Коклев - председател на комитета в с. Мечка. Заедно със своите съзаклятници той обхожда най - закътаните места и предлага на Бенковски местността Оборище, като най - сгодно място. То е отдалечено от Панагюрище на около час и половина пеша и около час от с. Мечка и се намира в пазвите на Централна Средна гора. Депутатите започват да пристигат на 9 - 10 април 1876 г. Настанявани са в дома на Найден Дринов или на съзаклятниците. Нощем последователно на групи са отвеждани на Оборище, където Волов и Икономов от 12 април се заемат с организирането на стражите, прехраната и нощувките на делегатите. Бенковски пристига на 13/14 април. Заседанията започват на 14 и продължават до 16 април. Събранието е открито с реч на Волов, следва реч на Бенковски, който поставя въпроса да се дадат правомощия на апостолите да вдигат въстание и да решават съдбата на населението. Разгаря се лют спор по този въпрос, но развитието на Априлското въстание показва правилността на искането на Бенковски. Когато този въпрос е решен, депутатите полагат клетва след молитвата на поп Груйо Бански. Всички депутати гласуват с „ДА” най - съществения въпрос да имали въстание през пролетта на 1876 г., след което се обсъжда характера на въстаническите действия и надделява становището за повсеместно въстание във всички центрове на Западна Тракия. Обсъжда се и въпросът за датата на въстанието, като всички остават с убеждението, че на 1 май 1876 г. ще се случи събитието. Както е известно, представителят от с. Балдьово Ненко Терзийски съобщава за решенията на Оборищенското събрание на турския каймаканин в Пазарджик, който телеграфира за това в Пловдив, Одрин и Истанбул и турската власт предприема назабавни действия. Събранието избира и една комисия заминаваща за Панагюрище под ръководството на Бенковски да изработи планът за въстанието и прокламацията към българския народ. Относно броя на депутатите участвали на събранието има различни мнения: З. Стоянов посочва 56 бр., Димитър Страшимиров определя 67бр. от 58 селища и т.н. С течение на годините местността Оборище става едно от най-посещаваните места в България, където българите изразяват преклонението си пред героите от Април 1876 г. За 10 годишнината от събитието е решено да се постави някакъв знак – каменен кръст. С тази задача се заема Рад Гемиджиев /секретар на комитета в с. Мечка/. През 1928 г. Министерството на просветата взима решение да се построи на Оборище паметник. С тази задача е натоварен скулпторът Янко Павлов. Текстът и имената на народните представители е даден от Димитър Страшимиров. Едновременно със строежа на паметника се строяла и паметна плоча, която се поставила на скалите при моста по шосето Панагюрище – Мечка. Автор на текста и изпълнител е скулпторът проф. Дудулов.

Отзиви за нас

Почетът с българската история е вълнуващ. Особено значим става със съдействието на служителите. Много благодаря на всички сътрудници на музея! Много музеи сме обиколили, но такова грижовно,съпричастно отношение, както почувствахме тук, никъде не ни бе оказано.

Благодарим!

133 СУ, гр. София

 

133 СУ, гр. София

Нашите приятели

035761940За връзка с нас!

Полезни връзки

Контакти

За връзка с нас

Tel: 0357 62012; 0357 63712

Corporate Site - This is a contributing Drupal Theme
Design by WeebPal.