Новини

Лятото на 1878 г. - съдбовен момент в българската история. Само няколко месеца след така лелеяната свобода, надеждите на стотици хора са попарени. Посредством решенията на Берлинския конгрес българския народ е разпокъсан, както икономически и политически, така и духовно. Но въпреки това, той не се отказва от решението си да доведе до край делото на националното освобождение.

Вярни на себе си и на родината, панагюрци не остават в страни от народното дело. Икономическото изпепеляване, душевните и физическите рани на Панагюрище правят непоносима болката от осакатената свобода и неосъществената мечта за самостоятелна държава. Затова, веднага в своя протест-програма срещу решенията на Берлинския договор, те заявяват, че "тям остава правото да изберат пътя на съпротива". Под ръководството на комитетите "Единство", гимнастическите дружества организират военната подготовка на населението, което се осъществява от руски офицери. 

През април 1880 г. представители на Източна Румелия и правителството в Княжеството изработват програма за общи акции и действия в трите области с цел обединение на българския народ. Месец по-късно - през май в Сливен е свикано събрание на представители на автономната област Източна Румелия и на Княжеството - Стефан Стамболов и Георги Живков. Представител на Панагюрската околия е оборищенският делегат Искрьо Мачев - учител, член на Привременното правителство по време на Априлското въстание, Председател на Старейшинския съвет.

Изработената "Програма за действие" предвижда изграждане на Централен народен комитет в Пловдив и околийски комитети по места. Главната задача на комитета е "устройство и управление на народните сили в Южна България".

В изпълнение решенията, взети на 1 юни 1880 г., в Панагюрище е проведено събрание на общинските представители в околията, на което с тайно вишегласие е създаден Околийски комитет, в който влизат Найден Дринов - сподвижник на Левски и участник в Революционния комитет и Привременното правителство по време на Априлското въстание; Петко Мачев - член на Привременното правителство и Стоян Бански - изрисувал лъва върху главното въстаническо знаме на панагюрските въстаници.

На 4 април 1884 г. в Мъжкото училище в града е проведен голям митиг в полза на Съединението, в който участват и представители на околните села - общо около 1300 души.

В началото на 1885 г. съединисткото движение се активизира. По инициатива на Захари Стоянов на 10 февруари в Пловдив се изгражда Български таен революционен комитет с устав и програма, които предвиждат по революционен път да се осъществи Съединението. Основната цел е "Окончателно освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие." Следвайки опита на национално-освободителното движение, БТЦРК взема решение да се изгради комитетска мрежа в страната.Участниците в комитетите "Единство" от 1878 г., гимнастическите дружества и първите комитети от 1880 г. са сред създателите на тези нови комитети.

В Панагюрище е съставен комитет, в който влизат изтъкнатите дейци от борбата за национално освобождение - Манчо Манев - член на революционния комитет в Панагюрище, създаден от Васил Левски; участник в подготовката на Априлското въстание; Филип Щърбанов - участник в борбата за църковна независимост; Павел Шопов - участник в Априлското въстание. Впоследствие обаче на преден план излизат младите революционни дейци - Тодор Хаджикирилов, Събко Милков, Антон Оряшков, Стефан Щърбанов.

На 2 септември 1885 г. Панагюрския комитет организира акция за сваляне на румелийската власт и обявяване на Съединението. Множество народ, начело със знамето, изработено от брата на Антон Оряшков - Иван, с девиза: "Съединението прави силата" и възгласите: "Да живее Съединението!", "Долу Румелия!", изпълва исторически площад. Местната власт е принудена да отстъпи. На страниците на в. "Борба" Захари Стоянов пише: "В Панагюрище, главния лагер на Бенковски, местото, дето изгърмяха на най-напред черешовите топове, вчера на 2 того се извикало: "Долу Румелия". Гърмежът на четиридесет пушки е поздравил тия високопатриотически думи... Вълнение голямо по целия Татарпазарджишки окръг. Населението поздравява панагюрци. Камбаните бият! Живейте панагюрци! Костите на Бенковски, на Волова, на Икономова и други тържествуват!"

Събитията в Панагюрище ускоряват провъзгласяването на Съединението. Този акт става официално на 6 септември 1885 г. в Пловдив.

Източници - "Панагюрски летописи", кн. 5, 2010 г. и кн. 8, 2017 г.