Новини

Найден Попстоянов е роден в Копривщица през 1830 година. Учи в местното взаимно училище на Неофит Рилски и в пловдивското класно училище „Св. св. Кирил и Методий“ при Найден Геров, след завършването си се отдава на учителската професия. В периода 1861 – 1864 г. е главен учител в Панагюрище. С особено внимание Попстоянов преподавал български език, граматика и правопис. Изисквал от учениците си да запомнят и правилно да употребяват правописните знаци и особени букви.

Остро се противопоставял срещу назначаването на гръцки учители в училищата, и срещу духовниците от метосите, които се изявявали като елинофили и застъпници на черковното обучение.

За нуждите на образованието Найден Попстоянов превежда учебниците: „Кратка антропология или наука за человека“, „Кратко землеописание за деца“ и „Кратка аритметика за първоначални ученици“.

През 1866 г. се премества в Свищов, след това учителства в Плевен, а през 1869 г. се завръща в Копривщица. Инициира създаването на Народно читалище „Неофит Рилски” и изготвя читалищния устав. В периода 1870 – 1873 година е главен даскал в копривщенското училище.

Найден Попстоянов е член на копривщенския революционен комитет, делегат на Оборищенското събрание и хилядник на въстаниците по време на Априлското въстание (1876 г.). След потушаването на въстанието Попстоянов е заловен в Троянския балкан и изтезаван в Търновския затвор, където е убит заедно с Тодор Каблешков.

Захари Икономович Круша е роден  на 11 февруари 1810 г. в Самоков, в семейството на свещеник-иконом Христо Ников Круша и Мария Манчева. Учи при частни „даскали”, които той нарича „прости учители”. Същевременно помага на баща си при черковните му задължения, пее в църквата и известно време е чирак абаджия. На 16 години става един от първите ученици на Неофит Рилски, който скоро след това го прави свой помощник (подидаскал). През 1833 г. е поканен за учител в Копривщица, изучава взаимоучителната метода, която да бъде въведена в новопостроеното през 1837 г. копривщенско взаимно училище. В началото на месец септември 1838 г. Захари Круша заминава за София, където смята да се установи като учител, а Неофит Рилски му издава свидетелство за учителска правоспособност. В периода 1839-1877 г., освен в София, преподава в Самоков, Панагюрище, Копривщица, Враца Радомир и Одрин.

В началото на учебната 1858/1859 г. Захари Круша постъпва на работа в панагюрското училище. Няма данни за неговата учителска и обществена дейност в Панагюрище, освен един документ, воден лично от него: „Разпис на учениците в Панагюрище за голямото училище”. Този своеобразен учителски дневник се състои от осем листа, където са записани имената на учениците по махали и азбучен ред. Също така има бележки за напусналите ученици, за присъствените дни, месеците и датите на провежданите занятия и др.

Ученик и помощник на Захари Круша е Искрьо Мачев. В деня на Кирил и Методий, 11 май 1859 г. двамата произнасят слово за делото на братята просветители.

През своя житейски път Круша води активна борба против гръцката пропаганда и владиците, поради което е преследван от гръкоманите. Взима участие в делегация посетила Цариград във връзка с черковния въпрос.

През учебната 1856/1857 година е учител в Одрин, където получава руско поданство, за което първо съобщава на Неофит Рилски. Приемането на руското поданство обаче му създава доста неприятности с турските власти.

Името на Захари Круша се свързва още със събирането и публикуването на народни песни и пословици от Самоков и София. „Песни различни от майка ми казани” са публикувани в сборника на френския филолог, преводач и дипломат на Балканите Огюст Дозон „Неиздадени български народни песни” през 1875 г.

Даскал Захари оставя ръкопис на гръцко-българска граматика, писана през 1828 г. По-късно превежда от гръцки „Календар сочинен от знаменитого астронома Казамия за лято 1854”, „Живота на Езопа” и „Езопови басни”.

Захари Круша доживява до Освобождението, но последните години от живота си прекарва в нищета и мизерия. Умира на 18 септември 1881 г. в София на 71-годишна възраст.

ПОКЛОН!