Новини

,,Под всеки подгробен камък лежи една част от всемирната история‘‘. Хайне

Годината е 1885, в центъра на град Пловдив се е събрало едно огромно множество, камбаните в града бият, отвсякъде се чуват изстрели от пушки и револвери и гръмогласни викове ,,Ура!‘‘, вдига се невъобразим шум. Хората ликуват. Случва се едно необикновено събитие, едно от тези които се случват рядко в човешката история. Обединяват се две държави. Ръководител на това необикновено събитие е един необиновен човек. Той се казва Джендо Далакчиев. Родил се е през 1850 г. в село Медвен (Котленско). Основното си образование завършва в родното си село (1856 – 1862 г.). Когато навършва 16 години, както много други деца от котленския край, заминава с баща си в Добруджа, за да стане овчар (1866 – 1870 г.). Мечтата му обаче, е да продължи своето образование, затова заминава за гр. Русе. Но в русенското държавно училище му казват, че е възрастен и времето за учене е отминало. Така съдбата го отвежда при абаджиите, при които достига до степен калфа. По това време започва да посещава читалище "Зора“, което е рожба на Русенския революционен комитет, на който става член (1872 г.). Живее в къщата на Баба Тонка, която му дава прякора Парго (циганин). Опитва да основе комитет в с. Брестовица (до гр. Бяла), където заема длъжността учител,  разпространява и революционна литература, но властите стават подозрителни към него. Затова се премества в Симеоновград, където започва работа като телеграфист в железопътната станция.

Участва в Старозагорското въстание (16 септември 1875 г.). След неуспеха му се крие пет месеца в сградата на Харманлийската гара. По това време започва подготовката на Априлското въстание, в която Джендо се включва.  В Пловдив, Панайот Волов го въвежда в апостолска длъжност (1 март 1876 г.). Обикаля рупчоските села и съставя революционни комитети. След това заминава за град Панагюрище, столицата на IV революционен окръг.

Джендо извървява целия героичен път на панагюрските въстаници неотлъчно до Бенковски, като четник в легендарната хвърковата конница. Заловен е в Троянския балкан, след предателство. Преминава през десет турски затвора. В тях претърпява нечувани мъки и изтезания, но не издава нито едно име, нито едно събитие от бунтовното си битие. Освободен е и интерниран в родното му село Медвен.

В 2 часа през нощта на 27 юни 1877 г., войските на генерал М. А. Драгомиров първи преминали Дунава. Започва Освобождението на България... Джендо успява да избяга в освободеното вече Велико Търново. По време на войната е помагал в снабдяването на руските войски с храни и вероятно е извършвал разузнаване за тях. След войната се завръща в Русе. Работи като писар в митницата, след това заема редица служби в съдебните институции. Достига до длъжността първи следовател в Русенския окръжен съд. Става член на Либералната партия. Интересен момент в живота на Джендо през неговия ,,русенски период‘‘ е масонството му. През 1882 г., прогонен от режима на пълномощията на княз Александър I Батенберг пристига в Пловдив, който тогава е столица на Източна Румелия. Скоро започва работа в Пловдивския окръжен съд, като и тук заема длъжността съдебен следовател.

Берлинският договор разпокъсва България на пет части. Българите започват борба за обединението им. В Пловдив е съставен таен революционен комитет (10 февруари 1885 г.). За негов председател е избран Джендо. След Съединението (6 септември 1885 г.) Парго става много популярен сред обикновения народ, започват да го наричат ,,царя на селяните‘‘. Следващите години са време на много остри политически борби и държавни преврати, в които Д. Далакчиев играе основна роля. Достига до висшата длъжност председател на Народното събрание.

Джендо завършва земния си път в Париж през 1889 г., на 39 години.

В днешно време Джендо Далакчиев е известен с името Захарий Стоянов, синоним на велик летописец на Априлската епопея. Неговата книга ,,Записки по българските въстания“,  е наричана  ,,българската Библия“, също и ,,българската Илиада“. Захарий е редактор, съредактор и кореспондент и на редица вестници (в. ,,Таймс“, в. ,,Борба‘‘, и др.), автор на редица книги, политически брошури и стотици статии и фейлетони във вестниците.

Неоценим помощник на З. Стоянов е неговата съпруга Анастасия Обретенова. От нея той има дъщеря, която кръщават Захаринка.

Захарий Стоянов е един от духовните колоси на Българското възраждане и следосвобожденска България, един от най-достойните и най-необикновени българи. Тази година, на 2 септември, се навършват 135 години от неговата смърт. Поклон пред светлата му памет.

Изказвам моите благодарности на г-н Васил Димчев – уредник в къща-музей ,,Захарий Стоянов‘‘, с. Медвен.

Автор: Ивайло Златков, уредник отдел ,,Археология“