Нешо Бончев

Панагюрище е едно от огнищата на българската история с множество запомнящи се исторически личности. Градът е дом на ключови събития и решаващи битки, без които България не би имала днешния облик и памет. Панагюрище е дом на едни от най-знаменитете личности не само за областта, но и за цяла България и нейната история. Днес се навършват 183 години от рождението на личността Нешо Бончев. Роден е на 2 /14/ януари 1839 г. Той е български възрожденец, първият български литературен критик. Произхожда от семейство на занаятчии. На 4 години остава сирак. В Панагюрище Нешо учи при видните възрожденски педагози Сава Радулов, Атанас Чолаков и Юрдан Ненов. През 1855 г. става помощник-учител заедно с Марин Дринов. От 1855 до 1858 година Бончев учителства и през това време по поръка на съгражданина си Васил Чолаков събира народни умотворения, които изпраща в Москва По-голямата част биват предадени на Константин Миладинов и влизат в сборника „Български народни песни“ (1861). Нешо Бончев публикува народни песни и в списание „Български книжици (1858), „Братски труд“ (1860) и „Знание“ (1875).

Днес, 12 ноември 2018 г. ученици от 7 б клас на СУ "Нешо Бончев", с ръководители Иванка Талева и Мариела Варадинова посетиха Исторически музей-Панагюрище. Посещението им беше свързано с изпълнението на една от дейностите по проект "Възрожденски дух и предприемачество на българина". Учениците и техните преподаватели бяха посрещнати от доц. д-р Атанас Шопов, директор на институцията. Той запозна присъстващите  с любопитни факти, като например, че корените на знанието в Панагюрище датират още от 17-то столетие, когато един даскал купил книга и я оставил в църквата "СВ. Тодор Тирон", разказа за това какво е представлявало Панагюрското училище, за създаването на читалище "Виделина"  и др.  Децата се потопиха в атмосферата на Панагюрското възрожденско училище. Те разгледаха внимателно зала  "Панагюрище XV - XIX в. Доц. Шопов запозна учащите с това как е изглеждала една класна стая от възрожденското училище, способията и средствата, които са използвани, със задължително присъстващите в обучението таблици, с Рибния буквар, който присъстващите имаха възможност да видят в оригинал. От експозицията силно впечатление на децата направи печатът на училищата / мъжко и девическо /, снимковият материал на учителите, преподавали в Панагюрското школо, първият български печатан календар на Цвятко Хаджигеоргиев. Директорът на музея даде възможност на участниците в проекта да се докоснат до част от старопечатната  литература, с която разполага фонда на библиотеката към институцията. Една от книгите до която те се докоснаха беше последното ценно дарение на Исторически музей - а, именно "Лондонското Четириевангелие" от 14 в.