Орчови места

Иван Маринов Парпулов – Орчо войвода е една от легендарните личности на нашите национално - освободителни борби. Славата на неговите подвизи и до днес се носи из всички български краища. За него с уважение и възхита пишат приживе Захари Стоянов, Константин Величков, Петър Карапетров и други историци и мемоаристи. Преклонението пред героизма му и неговата митична сила получава израз в народни песни и съвременни белетристични произведения. Кралимарковското му юначество го правят патрон на турнири по борба. Скулптори и художници ваят образа му в паметници и картини. Днес 100 години след неговата смърт той продължава да живее в паметта българска. Във възрожденско Панагюрище на 15.V.1829 г. се ражда Иван Маринов Парпулов, бъдещият Орчо войвода. Това е времето, когато градът се възстановява от кърджалийските нападения, опустошили го в края на ХVІІІ в., когато светското образование прави своите първи стъпки тук. На местността „Света Петка”, край живототворния източник , на събора провеждан всяка година на Светли петък, в народните борби Орчо войвода неведнъж побеждава самохвални турски пехливани. Неговата слава на борец му спечелва уважението на българите от този край. В Гешановия хан през 1874 г. тримата борци Орчо, Делчо Цолов и Георги Коджабашев вземат решение да убият турския пехливан Салито, което и сторват. Следва бягството на Орчо във Влашко, където води хъшовски живот и се среща с революционерите от БРЦК.