Дарителството има дълбоки корени в българската история. Още от Средновековието под егидата на българските царе и благородници са се строели църкви, обществени и други сгради, давал се е тласък на българската култура и книжнина. По времето, когато българските земи са под османска власт, актовете на дарителство не секват, а напротив, множат се. Благодарение на средствата на богати и властиимащи, но и нерядко и бедни българи, които се разделят с малкото, което имат в името на родолюбивата кауза, през Възраждането са изградени редица светски училища и производствени учреждения, а не малко българчета са се образовали в модерните за епохата чуждестранни училища, лицеи и колежи. След Освобождението битува мнението, че за да успее България на политическата и икономическа сцена на Европа и света, е необходимо подобаващо образование и влагане на средства в посока развитие на науката.
В град Панагюрище дарителството е широко разпространено. Един от най-ярките примери за него е Дарение „Иван Деянов”. На 15 октомври 2022 г., се навършиха 40 години от акта на дарението от близките на Иван Деянов. Кой е той?
Иван Луков Деянов е потомък по бащина линия на възрожденския род Хаджидеянови от Панагюрище, а по майчина линия – на известния Бешков род от Свищов. Роден е на 24 септември 1903 г. в София. Възпитаник е на Втора мъжка гимназия в София. След като завършва обучението си е назначен за пръв уредник на Музея на операта в София. Още от ученическите си години той започва да колекционира. Тогава издава и младежкото литературно-художествено списание „Фар”. До 1944 г. колекциите му нарастват значително, а дома си превръща в хранилище. За съжаление, през същата година, на 10 януари, при бомбандировките на София, същият този дом е разрушен. Но скоро след това Иван Деянов, с помощта на свои приятели, успява да разчисти руините и да събере оцелялото от своите колекции. През целия си живот той следва мисията, която си е поставил, а именно да събира и съхранява произведения на изкуството и на народния бит. Негова мечта е да помогне с каквото може за изграждането на Музей на българското изкуство и култура. Въпреки, че не притежава талант на литератор, художник и музикант, той е човек с висока култура и тънък усет на ценител. Именно затова за него е жизнено важно да се събират и опазват движимите културни ценностти, свидетелстващи за българското минало.
Умира на 22 декември 1980 г. в София. За своя приятел Захари Митев пише: „Измежду десетките колекционери, с които съм се срещал и разменял по някоя картичка, монета или просто една човешка приказка, имах щастието да познавам един изключителен човек – Иван Деянов ...
Иван Деянов беше твърде оригинален колекционер – събираше предимно куриози и уникати, поради което почти нямаше дублети за размяна.”
Юлия Пискулийска, поетеса и писателка, разказва: „Че за да не повреди хартията, човекът не беше палил печка. Беше се топлил на лампа. Даже и в зими...”
А художникът Светлин Русев споделя: „Обикновено минаваше към ателието или към дома в онези часове след полунощ ... Имаше нещо романтично-артистично в този борец за живота на изкуството, фанатично отдаден на това, което събираше и искаше да остави на хората”.
Неговите наследници – братята му Георги, Сава и сестра му Мария, решават да предадат колециите му на Общинския народен съвет – Панагюрище. Като условия отбелязват – „сбирката на брат ни да носи неговото име – Иван Луков Деянов; сбирката при никакви обстоятелства да не се разпръсва, а да остане в град Панагюрище”.
Относно мотивите за своето дарение, те излагат следното: „...произхождаме от Панагюрище, баща ни д-р Лука Деянов, починал през 1926 г., е бил народен представител на град Панагюрище, неговият род е живял в Панагюрище и са запазени като паметници на културата х. Деянови дворове, зидове и къщи, в една от които е заседавало Първото велико правителство през Априлското въстание, начело с Павел Бобеков. Нашият брат – Иван – бе колекционер и възрожденец по дух и неговото желание бе сбирката му от културни ценности да остане във възрожденския град Панагюрище за ползуване от бъдещите поколения...”
В Дарение „Иван Деянов” могат да се категоризират следните колекции – художествени произведения (живопис, графики, щампи, скулптури, икони); накити (пръстени, гривни, пафти, наушници, обеци, тепелъци, огърлици, прочелници); монети; ръкописи и книги; грънчарски и дървени произведения.
Част от тези богати колекции са изложени в експозициите на първи и втори етаж в Хаджидимитрова (синя) къща. През изминалата година тя беше реставрирана и обновена, благодарение на дарителския жест на Фондация „Лъчезар Цоцорков”. По този начин се показва, че духът на дарителския акт не само живее и до ден днешен в Панагюрище сред потомците на бележитите средногорци, но и расте главоломно, за да могат да бъдат запазени и показани на идните поколения какви чудни творения излизат изпод ръцете на българския майстор.
„Изкуството е огледало на душата. То е Промотеев пламѪк, който доближава човека до божественото и сѪединява видимото с невидимото. За него не сѪществуват школи и граници. В него нема политика и светски живот. То има своя душа, свой живот и свое Аз.”
Иван Деянов