,,Под всеки подгробен камък лежи една част от всемирната история‘‘. Хайне

Годината е 1885, в центъра на град Пловдив се е събрало едно огромно множество, камбаните в града бият, отвсякъде се чуват изстрели от пушки и револвери и гръмогласни викове ,,Ура!‘‘, вдига се невъобразим шум. Хората ликуват. Случва се едно необикновено събитие, едно от тези които се случват рядко в човешката история. Обединяват се две държави. Ръководител на това необикновено събитие е един необиновен човек. Той се казва Джендо Далакчиев. Родил се е през 1850 г. в село Медвен (Котленско). Основното си образование завършва в родното си село (1856 – 1862 г.). Когато навършва 16 години, както много други деца от котленския край, заминава с баща си в Добруджа, за да стане овчар (1866 – 1870 г.). Мечтата му обаче, е да продължи своето образование, затова заминава за гр. Русе. Но в русенското държавно училище му казват, че е възрастен и времето за учене е отминало. Така съдбата го отвежда при абаджиите, при които достига до степен калфа. По това време започва да посещава читалище "Зора“, което е рожба на Русенския революционен комитет, на който става член (1872 г.). Живее в къщата на Баба Тонка, която му дава прякора Парго (циганин). Опитва да основе комитет в с. Брестовица (до гр. Бяла), където заема длъжността учител,  разпространява и революционна литература, но властите стават подозрителни към него. Затова се премества в Симеоновград, където започва работа като телеграфист в железопътната станция.