ИМАМЕ УДОВОЛСТВИЕТО ДА ВИ ПРИВЕТСТВАМЕ С "ДОБРЕ ДОШЛИ" В САЙТА НА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПАНАГЮРИЩЕ

Ще се радваме това виртуално посещение да събуди желанието Ви да преоткриете и да идвате в нашия красив град, който има прекрасни природни дадености и богата културна история. Панагюрище се гордее с един от големите музеи в България, съхранил родовата ни памет и гордостта ни на достойни наследници. Ще имате възможност да видите както културно-исторически паметници с висока стойност, така и ценни колекции от книги, шедьоври на българската възрожденска архитектура, на изобразителното, пластичното и приложното изкуство. Всичко това е свързано с многовековното минало на нашия край, оставило ярък отпечатък върху съвременната идентичност на всеки панагюрец, а и на всеки българин. На гостите от чужбина бихме отделили специално внимание, така че първото им пребиваване тук да не бъде последно, а да идват и със свои приятели, които да стават и наши приятели. Очакваме Ви с радост и добронамереност!

Доц. д-р. Атанас Шопов, директор на Исторически музейгр. Панагюрище


В събота и неделя за посещение са отворени Музеен комплекс и къща музей "Райна Княгиня"

Работно време на Исторически музей - Панагюрище с посетители:

 


ЧЕСТИТ ПРАЗНИК

 

 

 

 

 

139 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

 

 

 

 

 

 

Записки за един въстаник

,,Под всеки подгробен камък лежи една част от всемирната история‘‘. Хайне

Годината е 1885, в центъра на град Пловдив се е събрало едно огромно множество, камбаните в града бият, отвсякъде се чуват изстрели от пушки и револвери и гръмогласни викове ,,Ура!‘‘, вдига се невъобразим шум. Хората ликуват. Случва се едно необикновено събитие, едно от тези които се случват рядко в човешката история. Обединяват се две държави. Ръководител на това необикновено събитие е един необиновен човек. Той се казва Джендо Далакчиев. Родил се е през 1850 г. в село Медвен (Котленско). Основното си образование завършва в родното си село (1856 – 1862 г.). Когато навършва 16 години, както много други деца от котленския край, заминава с баща си в Добруджа, за да стане овчар (1866 – 1870 г.). Мечтата му обаче, е да продължи своето образование, затова заминава за гр. Русе. Но в русенското държавно училище му казват, че е възрастен и времето за учене е отминало. Така съдбата го отвежда при абаджиите, при които достига до степен калфа. По това време започва да посещава читалище "Зора“, което е рожба на Русенския революционен комитет, на който става член (1872 г.). Живее в къщата на Баба Тонка, която му дава прякора Парго (циганин). Опитва да основе комитет в с. Брестовица (до гр. Бяла), където заема длъжността учител,  разпространява и революционна литература, но властите стават подозрителни към него. Затова се премества в Симеоновград, където започва работа като телеграфист в железопътната станция.

139 ГОДИНИ ОТ ОБЯВЯВАНЕ НА СЪЕДИНЕНИЕТО В ПАНАГЮРИЩЕ

Революционните традиции, жаждата да се доведе до край делото на националната революция и фактът, че Панагюрище, което даде толкова свидни жертви за свободата, остана в пределите на Източна Румелия, предопределят участието на града в борбата за Съединението на Княжество България и Източна Румелия.Провъзгласяването на Съединението е подготвено от движение за съединение години преди това. Започнало с протестите против решенията на Берлинския договор, в което се включват и панагюрци, и продължило с постоянна пропаганда на съединисткия идеал на страниците на българския печат, дипломатически сондажи пред Великите сили и поддържане на тесни връзки между Северна и Южна България. За да се противопостави на многочислените турски войски, населението в Източна Румелия намира подходяща форма за противодействие – създаването на „Гимнастически стрелчески дружества”.

През пролетта на 1885 г. начело на движението за съединение в Панагюрище застават млади революционни дейци: Тодор Симеонов Хаджикирилов – председател, Събко Лулчов Милков – секретар и Антон Ненов Оряшков – касиер.

Дарение в музея

Ново дарение в музея постъпи днес, 28 август. Името на дарителката е Гълъбина Дасова от с. Добровница, област Пазарджик. Тя се раздели с няколко вълнени черги, които сама е тъкала, когато е била дете и няколко родопски одеала, част от семейната ѝ покъщнина. Главен уредник Ирина Ботева връчи традиционното за институцията Свидетелство за дарение в знак на благодарност. 

Страници

Отзиви за нас

Почетът с българската история е вълнуващ. Особено значим става със съдействието на служителите. Много благодаря на всички сътрудници на музея! Много музеи сме обиколили, но такова грижовно,съпричастно отношение, както почувствахме тук, никъде не ни бе оказано.

Благодарим!

133 СУ, гр. София

 

133 СУ, гр. София

Нашите приятели

035761940За връзка с нас!

Полезни връзки

Контакти

За връзка с нас

Tel: 0357 62012; 0357 63712

гр. Панагюрище

ул. Райна Княгиня 28

Corporate Site - This is a contributing Drupal Theme
Design by WeebPal.