Стоян Дринов е един от най-значителните писатели в детската ни литература. Той работи в нея едновременно с Цанко Церковски, Ран Босилек, Чичо Стоян и др. Между всички тях, Дринов е един от най-активните, с големи творчески възможности и с неизчерпаема и предана обич към децата.

Роден е на 3 февруари 1883 г. в Панагюрище. Израства и учи в родния си град, където завършва прогимназия. В София завършва Първа мъжка гимназия при крайно тежки материални условия, като се издържа сам. В началото на 1905 г. се записва да следва право в Софийския университет, но поради липса на средства е принуден да напусне и да стане учител в с. Баня /Панагюрско/. През 1906 г. отново е в София и се премества да учи история, но следването му отново е изпълнено с препятствия. Едно полугодие учи в университета в Белград, където се запознава със сръбската литература и научава сръбски език. В периода 1911 – 1919 г. учителствуа в трета прогимназия „Граф Игнатиев“ в София. След това ства библиотекар в Народната библиотека, в Народния театър и пак в Народната библиотека, дето го заварва смъртта на 7 август 1922 г.

Творчеството на Стоян Дринов за деца е свеж, неувяхващ букет от прекрасно написани и вдъхновени реалистични стихотворения, стихотворни поеми и приказки, малки разкази и приказки. Той пише в най-добрите тогавашни детски списания като: „Светулка“; „Звездица“; „Майска китка“ и др. Подписва се скромно с инициалите С., С.Д., с псевдонимите „Цоцо“ и „Син синчец“. Всички работи на Дринов са написани грижливо, с голяма любов към малките читатели и с художествено майсторство.

Едно от най-популярните му стихотворения е „Герчо с тамбурата.“