Новини

На днешната дата се навършват 150 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски. Във връзка с отбелязването на годишнината представяме щрихи, свързани с живота и спомените за Апостола.

               „ЛЕВСКИ И ПАНАГЮРИЩЕ – щрихи”

    „ Аз съм обещал на Отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв” – писмо до Филип Тотю, 1 март 1871 г.

     Несъмнено всеки от нас си има „своя” Левски, своя представа за Левски: прекалено скромен и деликатен – малко ни казва за „кривиците”. Иска да ни възпитава с примера си:

   „На думи да не гледаме, но на работа”/ в писмо до Р.Поп Христов, 20 юни 1871г./;

    „Дела трябват, а не думи” / писмо до Л.Каравелов, 27 ян. 1872 г./.

     Учи на саможертва  и свобода. Учи на  човешко достойнство. Учи на сила на духа. Учи на страшна воля. Пестелив на думи, но изключителен в делата си. Пестелив и отчетен пред народа си дотам, че едва ли не и сухия си залък вписвал в своето тефтерче:

    „ ...За небет шекер , за кашлица, салеб пих, почерпих и къщните хора – 210 гроша;  За чорапи на Димитра и на мене – 12 гроша; За едни обувки за по кърът с подковите заедно – 2100 гроша ; За Николча, за да стегне одаичката – 104 гроша” – неговата, Апостолска и морална отговорност, пред народните работи.

  Левски неведнъж  тайно посещава Панагюрище. Учители, свещенници, занаятчии, търговци и селяни в Панагюрище, оставят на заден план частните си работи и се включват в свещенното дело – подготовка на въоръжена борба и бъдещо повсеместно въстание за „Свята и чиста република”. В Панагюрище Левски намира убежище в тайни квартири, при верни приятели – панагюрци. Сред видни, за онова време, панагюрци, Левски е оставил свидни спомени,късчета памет, които се предават от поколение на поколение, за да се знае и да се помни. Ето едни от тях:

     Найден Дринов– брат на проф.Марин Дринов, членува в революционния комитет, основан от Левски. Заедно с брат си Пейо е съдържател на хан в Панагюрище. Многократно приютява Левски при посещенията му в града. Един от най – дейните участници във въстанието.

   „Първи апостоли Панагюрище видя Васил Левски, Ангел Кънчев и Димитър Общи. Те тримата заедно дойдоха в града есента на 1871 г. под вид на търговци и се откриха най-първо на Костадин Десимиров-учител, Найден Дринов, Георги Манев и Иван Попов-френктерзия, пловдивчанец. След запознаването стана едно събрание от малко хора, в което се състави комитет от следующите лица: Георги Манев, Найден Дринов, Костадин Десимиров, Иван Попов, Андрея Манев, Иван П.Дудеков, Искрьо Мачев, Григор Георгиев и Тодор Цветков. Така съставен комитетът тъй действаше за разпространението на идеята твърде енергично и трая до Тетевенското приключение до обирането на пощата /Орханийската хазна/.

    Левски отпосле намери добро прибежище в Панагюрище, който дойде още три пъти там и свободно остаяше по няколко дни, развождан по къщята, по селото Баня и няколко псалта в църквата „Св.Георги”, който при последното си дохождане беше много разгневен и искаше да отиде през Пирдоп за Тетевенско, да убива Димитър Общи за постъпката му по обирането на пощата /хазната/, но по съветите на приятели, защото вече беше потърсен от властите, той се завърна през Т. Пазарджик и след това е заминал за отвъд Стара планина, дето се и хвана...” –  в. Оборище, 1992г. 

     Дядо Енчо Калинчеков – занаятчия, който заедно с други 40 души от града участва в шиене на въстанически униформи :

    „През 1871 или 1872-та година, започна разказа си дядо Енчо, дойде в шивачницата Иван Дудеков, донесе един топ бало за да ушием калцуни на някакъв търговец. Ушихме калцуните и аз ги изнесох за да ги премери търговецът. Влязохме в едно мазе. Заварих един висок, сух човек, около 25-26 години, който премери калцуните и ги хареса. Наскоро след това дохожда в дюкяна Павел Захариев Койчев и други, които също си поръчаха калцуне. Разправяше се, че човекът бил търговец на шаек.

     Аз ходех на черковата „Св.Богородица” за да вписвам умрелите та попа да им чете при литургията. Един неделен ден заварих да пее в черковата човекът, на когото носих калцуните.

    Дядо Поп Лука Дойчев ме прати да извикам сина му Иван, който ми поръча да взема месо и да го нося в къщата им, защото щели да имат гости. След отпуск на черква взех месо и го отнесох. Там заварих човека, който пееше в църквата и други хора. Кой беше тоя човек тогава не знаех. Но по-късно се разправяше, че в селото идвал Апостолът Левски, който съставил комитет” –  в.”Оборище”, 1940г.

     Тодор Манев – Кундурджията– търговец и поборник. Участва в подготовката на въстанието:

    „Левски дохожда в Панагюрище един път с двама другари, Димитър Общи и Ангел Кънчев. Те спаха на Балабановия хан. Андрея Манев и Иван Дудеков платиха за гостето на Иван Балабанов /ханджията/ две бели меджидиета. Той /Левски/ се не маеше повече от ден до два дни.

   Четвъртият път, когато Левски дохожда в Панагюрище спа при Попов и при Иман Калиян. Те работеха заедно панталонджилък.

   И като си отиде за последен път Левски, след десетина дена хванаха го турците и след много изпитване и мъки го обесиха , а той никого не предаде ...”  -  в.Оборище, 1992 г.

    Андрей Ив.Манев и Стефан Ст.Балабанов– революционни дейци:

   „...Всички членове познавали Левски за народен човек, но крайно скромен, трезвен и сериозен. Димитра Общи знаели за харамия, а Ангел Кънчев – за умен и интелигентен. Левски говорел – всички хванати с братска ръка да се обичат, да са верни и трезви във всичко. Ергените членове на комитета, дали дума да не се женят, докато не се освободи България ...” – в.Оборище, 1992 г.

    Димитър Томов – революционен деец; член на комитета, създаден от Левски; набавя оръжие със собствени средства; приготвя и раздава на въстаниците 300 кожени калпака; доверено лице на Бенковски; началник на група членове на тайната комитетска полиция; два пъти кмет на Панагюрище:

    „ През месец юлий 1872 г. дойде апостола „Левски”. Бехме определени да го вардим и развеждаме по къщите на посветените в делото, Иван Поп Луков, Димитър Томев и Ганчо Кисов. Заведохме го на квартира у Филип Щърбанов и наредихме стража за вардене, а ние наредихме апостола да бъде търговец на шаеци, като му дадохме да носи на едната си ръка топ шаек, а в другата ръка черковния аршин с когото беха задължени търговците да мерат, и така го водихме по всичките къщи които съчувстваха на делото, и тоя ден бе Неделя и като минавахме край черковата бе дошла свадбата за венчаване на Стефан Стоянов х.Манчев с Мария х.Захариева и ние казахме, че тоя Стефан е наш другар посветен в делото, и го поканихме да влезем в черквата на обряда и той се съгласи и влезнахме и той отиде и застана при певците и като доде време да се пеят тропарите на венчилото, апостола сам испя тропара „Исайя ликуя” и след това отидохме пак по къщята. На следующия ден понделник се прави угощение на свадбата, вечерта и ние поканихме пак апостола да присъствува и той като го уверихме, че ще направим охраната добра та да не се опасява и той се согласи и отидохме.  ... и след като се веселихме почти целата нощ и сам Левски испя песента „Дойчин войвода”. Като доде време за отиване и апостола пожела да обиколим стражата заедно с него, отидохме при Никола х.Георгиев. Намерихме го на поста си както са изискве и той го пофали и насърдчи. Като отидохме при Делчо Цолов намерихме го легнал и заспал. Левски се наведе и го помериса и разбра го че е пиян. Апостола го пририта и Делчо веднага стана и се окуражи, тогава апостола му направи строга забележка , а така също и нам заяви, че когато ще ги поставяме да ги меришем за да не са пиени и в такива времена да забраняваме пиенето. На другия ден по желанието на апостола состави се комитет от следующите лица, Филип Щърбанов, Кръсто Ив.Гешенов, Искрйо Мачев, Найден Дринов, Димитър Томев, Ганчо Кисов, Нетко поп Стефанов, Тодор Цвятков, Иван поп Луков и Георги Н.Манев ... И след това си замина апостола към Северна България и след около два месеца бе издаден и предеден от поп Кръсто на турците ...”  – из дневника на Димитър Томов , 1872 година. Преписал:  синът му Делчо . /Правописа запазен/

  „Занятието ми е да облекчавам положението на българите и обикалях, за да давам упование” –  из показанията на Левски пред съда, 4 ян. 1873

  „Българско ще гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа!” – писмо до Филип Тотю, 1 март 1871 г.

  Възможно ли е да са празни тези мечти и надежди ...!?

  Какво ли би написал Левски, ако се вгледа в нашите днешни дела и нрави ... !!! ???

  „ Живи сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме!” – писмо до Филип Тотю, 18 април 1871

  „НАРОДЕ???” –   из личния бележник /джобното тефтерче/ на Васил Левски

    от фонда на библиотеката към Исторически музей – гр.Панагюрище