Новини

Революционните традиции, жаждата да се доведе до край делото на националната революция и фактът, че Панагюрище, което даде толкова свидни жертви за свободата, остана в пределите на Източна Румелия, предопределят участието на града в борбата за Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Провъзгласяването на Съединението е подготвено от движение за съединение години преди това. Започнало с протестите против решенията на Берлинския договор, в което се включват и панагюрци, и продължило с постоянна пропаганда на съединисткия идеал на страниците на българския печат, дипломатически сондажи пред Великите сили и поддържане на тесни връзки между Северна и Южна България. За да се противопостави на многочислените турски войски, населението в Източна Румелия намира подходяща форма за противодействие – създаването на „Гимнастически стрелчески дружества”.

През пролетта на 1885 г. начело на движението за съединение в Панагюрище застават млади революционни дейци: Тодор Симеонов Хаджикирилов – председател, Събко Лулчов Милков – секретар и Антон Ненов Оряшков – касиер.

На 2 септември 1885 г. Тодор Хаджикирилов, Събко Милков и Антон Оряшков, без да съгласуват с Централния комитет, организират акция за сваляне на румелийската власт и обявяване на Съединението. Властите арестуват младежите. Множество народ, начело със знамето и възгласите: „Да живее Съединението!”, „Долу Румелия!”, изпълва пространството пред църквата „Света Богородица”. Местната власт е принудена да отстъпи и под натиска на народа освобождава арестуваните. Движението стремително расте.

„...Като видяха, че двора се напълни с народ затворниците започнаха да викат от затворническия прозорец: „Долу Румелия!”, „Да живее Съединението!”.

Тоя вик силно подействува на събралия се народ, та почнаха да се чуват викове: „Пуснете арестуваните, дайте знамето”...Всички присъствуващи мъже и жени бяха вече въодушевени – запалени, защото видеха че с добро полицаите нема да отстъпят, та почнаха да ги наближават и да обикалят, но те неотстъпваха. Тогава баба Данчовица, като грабна една листниковица... си проби път към казармата и извика: „Що гледате и що чакате бре, момчета? Не се бойте от жандармите. Нека пуснат момчетата и дадат байряка, че ще се пролее кръв! Не е ли грях!... Пуснете арестуваните и дайте знамето! викнаха в един глас хиляди гърла, политайки към стражарския кордон, въоръжени с листниковици мъже и жени...”, пише в спомените си Стефан Щърбанов.

Не са минали и 10 години от 20 априлий на 1876 г., когато Бенковски извика „Бунт! На оръжие!“. Панагюрище отново е начело.

На 4 септември 1885 г. вестник „Борба” излиза с възторжените слова на Захари Стоянов на първа страница: „...В Панагюрище, главния лагер на Бенковски, мястото, където изгърмяха най-напред черешовите топчета, вчера на 2-ри того се е извикало долу Румелия! ... Живейте панагюрци. Костите на Бенковски, на Волова, на Икономова и на други тържествуват.”

Само няколко дни по-късно на 6 септември 1885 година в Пловдив е провъзгласено Съединението – една власт, една държава заедно с Българското Княжество под скиптъра на княз Александър І Батенберг.

Изготвил: Ирина Ботева, гл. уредник