ИМАМЕ УДОВОЛСТВИЕТО ДА ВИ ПРИВЕТСТВАМЕ С "ДОБРЕ ДОШЛИ" В САЙТА НА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПАНАГЮРИЩЕ

Ще се радваме това виртуално посещение да събуди желанието Ви да преоткриете и да идвате в нашия красив град, който има прекрасни природни дадености и богата културна история. Панагюрище се гордее с един от големите музеи в България, съхранил родовата ни памет и гордостта ни на достойни наследници. Ще имате възможност да видите както културно-исторически паметници с висока стойност, така и ценни колекции от книги, шедьоври на българската възрожденска архитектура, на изобразителното, пластичното и приложното изкуство. Всичко това е свързано с многовековното минало на нашия край, оставило ярък отпечатък върху съвременната идентичност на всеки панагюрец, а и на всеки българин. На гостите от чужбина бихме отделили специално внимание, така че първото им пребиваване тук да не бъде последно, а да идват и със свои приятели, които да стават и наши приятели. Очакваме Ви с радост и добронамереност!

Доц. д-р. Атанас Шопов, директор на Исторически музейгр. Панагюрище


В събота и неделя за посещение са отворени Музеен комплекс и къща музей "Райна Княгиня"

Работно време на Исторически музей - Панагюрище с посетители:

 


100 години от смъртта на акад. Атанас Петров Шопов

Името на Атанас Петров Шопов се нарежда сред „Строителите на съвременна България”. Той е роден на 18 януари 1855 г. в Панагюрище. Направил първите стъпки в образованието си в родния град, Шопов има възможност да учи по-късно във Военномедицинското училище в Цариград.
Последователността и стремежът на Шопов да работи за българската национална кауза проличават още по време на учението му в Цариград, като дописник на българските вестници и активен участник в дейността на Българското печатарско дружество „Промишление”, образувано в Цариград през 1870 г. по идея на П. Карапетров. Той помага за разкриване на зверствата при потушаването на Априлското въстание през 1876 г. А. Шопов участва в Руско-турската война от 1877-1878 г. По-късно завършва право в Петербург и специализира в Париж и Виена.
Високото образование на Шопов му вещае добра кариера като юрист. Обаче като апелативен съдия в София, той работи кратко време. След това редактира в. „Отечество” от неговото основаване. Като редактор на органа на Консервативната партия, той се задържа около шест месеца, тъй като постъпва на работа в Българската екзархия в Цариград. Неговото назначаване в Екзархията не е изненада, защото вече е показал, че е достоен за това с делата си.
Задълбоченото познаване на националните проблеми на Балканите от А. Шопов и в този контекст тежненията, които стоят пред българите, са оценени високо от екзархийските дейци и българските държавници.

Регионален етнографски музей-Пловдив на обмяна на опит в Панагюрище

На 3-4 април 2022 г. в Исторически музей-Панагюрище на обмяна на опит бяха колеги от Регионален етнографски музей гр. Пловдив. Те бяха водени от техния директор доц. д-р Ангел Янков. Директорът на панагюрския музей, доц. д-р Атанас Шопов ги посрещна и запозна с историята на Панагюрския край и с експозициите в музейните обекти. Гостите останаха впечатлени от топлото посрещане и се надяват и занапред да имаме подобни срещи, от които взаимно да черпим опит.

По време на престоя си в Панагюрище, колегите от Пловдив се срещнаха с приятели и съмишленици на музейната институция. Част от програмата на гостите включваше посещение на винарска изба "Румелия", която е предпоставка за развитието на туризма по пътя на виното.

50 години поддържан резерват „Богдан”

На този ден през 1972 г. е обявен поддържан резерват „Богдан“ с цел опазването на вековни букови гори. Средната им възраст е около 150 години. Той е единственият резерват на територията на Средна гора. Разположен е в Същинска Средна гора, около най-високата ѝ точка - връх Голям Богдан (1604 м). Намира се в в землището на гр. Копривщица, като общата му площ е 114,8 ха.

В територията на резервата се определят три типа местообитания – широколистни (букови) гори, покрайнини на гори и открити (затревени) терени. И трите типа представляват местообитания на застрашените, редките и реликтните животински видове в района. От земноводните застрашен вид е алпийския тритон, от птиците застрашени видове са: лещарка, малък креслив орел, царски орел, ловен сокол, белогръб кълвач, алпийска чучулига. Тези видове са включени в Червената книга на България.

Да си спомним за проф. инж. Никола Белопитов

 

На 24 март 2022 г. се навършват 50 години от смъртта на проф. инж. Никола Беллопитов, създателят на електрическата промишленост в България и на научни институти.

Никола Белопитов е роден в гр. Панагюрище на 28 август 1901 г. Неговият баща е книжар и часовникар, а майка му е домакиня и помага в работата на съпруга си. По време на Първата световна война учи в Панагюрската гимназия. Завършва електроинженерство в Данциг, Германия. След като се дипломира, избира да се върне и работи в България. Започва работа във водния синдикат „Въча“ и през 1929-30 г. ръководи завършването на електропровода Пазарджик – Панагюрище и електрификация на родния град. След тяхното завършване е уволнен по политически причини.

След 7 – годишна работа в пощите , през 1938 г. отново е заплашен от уволнение и заедно със свои приятели основава електрическа кооперация „БЕКОП“ ООД за производството и търговия на радиотехнически съоръжения. Кантората на дружеството е на пл. „Славейков“ – едно от най-оживените делови средища в София по това време. Там се запознава с ген. Владимир Заимов. По-късно с група техници той основава и дружеството „Българска електротехническа кооперация“ /БЕК/, която след 1948 г. влиза в състава на Трансформаторната фабрика, а по-късно Силнотоковия завод.

През целия си живот инж. Никола Белопитов се грижи за повишаване престижа на научно-техническата мисъл. През 1949 г. е делегат на Учредителния конгрес на Научно-техническите съюзи в страната ни и много пъти е избиран за председател на Секцията по електротехника при Софийския градски съвет на НТС. Съюзът по електроника, електротехника и съобщения през 2001 г. проф. инж. Никола Белопитов бива удостоен посмъртно със званието „почетен член“.

След 9 септември 1944 г. инж. Никола Белопитов е назначен за технически директор в Главна дирекция на пощите. Разширява телефонната мрежа в страната и създава Слаботоковия завод „Климент Ворошилов“ в София. Ражда се у него идеята за създаване на български електрически предприятия. От 1947 г. до 1950 г. е ген. –директор на „ЕЛПРОМ“ при Министерството на електрификацията и създава българска електрическа промишленост.      

В продължение на три години той създава редица нови предприятия и започва строителството сгради за тях. Творческият талант на големия учен блясва с пълна сила. Изграждат се единадесет завода в девет града на страната.

През 1952 г. инж. Никола Белопитов е назначен за директор на наскоро създадения Научноизследователски институт по съобщенията. Основната му дейност е чисто научно-изследователски план. Неговото изобретение „Метод за електроискрово напластяване на благородни метали върху метални контактни повърхности“ му донася световна известност и е патентовано в 12 от най-развитите страни в света.

През 1959 г. е удостоен с Димитровградска награда. Инж. Никола Белопитов е автор и на други изобретения.

Умира на 24 март 1972 г. в София. След неговата смърт на негово име са именувани Институтът по електрическа промишленост в София и Техникум по механика в Панагюрище.

Страници

Отзиви за нас

Почетът с българската история е вълнуващ. Особено значим става със съдействието на служителите. Много благодаря на всички сътрудници на музея! Много музеи сме обиколили, но такова грижовно,съпричастно отношение, както почувствахме тук, никъде не ни бе оказано.

Благодарим!

133 СУ, гр. София

 

133 СУ, гр. София

Нашите приятели

035761940За връзка с нас!

Полезни връзки

Контакти

За връзка с нас

Tel: 0357 62012; 0357 63712

гр. Панагюрище

ул. Райна Княгиня 28

Corporate Site - This is a contributing Drupal Theme
Design by WeebPal.