Провъзгласяването на Съединението е подготвено от движение за съединение години преди това. Започнало с протестите против решенията на Берлинския договор, в което се включват и панагюрци, и продължило с постоянна пропаганда на съединисткия идеал на страниците на българския печат, дипломатически сондажи пред Великите сили и поддържане на тесни връзки между Северна и Южна България. През лятото на 1885 г. настроенията и подготовката за борба и за обявяване на съединение стигат своите критични точки и се разработва конкретен план за въстание през септември същата година. В началото на месеца вълненията в Източна Румелия добиват широк размах. И докато главните дейци на БТЦРК начело със Захари Стоянов подготвят и агитират населението, в Панагюрище на 2 септември 1885 г. тримата младежи Събко Милков, Андон Оряшков и Тодор Хаджикирилов издигат знамето, гърмят с оръжието си и с възгласите „Долу Румелия!” „Да живее съединението” провъзгласяват така дълго чаканото обединение.

   За събитията, случили се в Панагюрище на 2 – ри септември, във вестник „Борба“, Захари Стоянов, изписва следните думи : „Живейте панагюрци. Костите на Бенковски, на Волова, на Икономова и на другите тържествуват“.

  Актът на Съединението на Източна Румелия и Княжество България, е първата стъпка към национално обединение и ревизия на несправедливия Берлински договор. То става и причина за последвалата Сръбско – българска война, където нашите деди със силата на оръжието, защитават това свято дело. То нямаше да е възможно без славните български атаки „на нож“ в боевете при Сливница, Гургулят и Драгоман. Актът на Съединението не би бил възможен, ако го нямаше 3-ти март, а Освободителна война нямаше да има, ако го нямаше славния Април на 1876 г.