На 20 април 1876 г. в Тутевата къща заседават апостолите, когато е донесено Кървавото писмо от Копривщица. Звънът на църковните камбани и екотът на пушките известяват началото на безсмъртието на панагюрци.

В Панагюрище е сформирано Привременно правителство с председател Павел Бобеков, осветено е главното знаме, ушито от Райна Попгеоргиева Футекова – Райна Княгиня, въстаническата войска и разпределена на позициите. „Една нова държава бива издигната и стои вече на свои нозе“, пише историкът Димитър Страшимиров.

Десет дни панагюрци се радват на свободата. С оръжие в ръка и собствената си кръв доказват, че са достойни за нея. От 27 до 30 април на позициите в района на Чиряшката река, Балабанова кория, Каменица, Маньово бърдо и Спасов ден в тежките сражения с многохилядната войска на Хафъз паша, въстаниците проявяват чудеса от храброст. С презрение те отхвърлят предложенията за капитулация и остават до край верни на клетвата. Загубили околоградските укрепления, въстаниците превръщат улиците и домовете си в гнезда на най-упорита съпротива. „...панагюрските въстаници се бият като левове и никой не даде повод за бягане при неравната борба, а всякой от тях се биеше, догдето го хванат с ръце и го убият, нещо, което са признали самите турци и са го изповядвали после, че никой ог комитите не се е предал сам.”, пише в спомените си Филип Щърбанов.

С кръвта си народът написва епопея на героизъм и себеотрицание. С безпримерния подвиг през Април 1876 година панагюрци заслужиха думите на летописеца Захари Стоянов: „Панагюрци обезсмъртиха името на своя скромен градец. Тяхното Оборище и градът им трябва да държат първо място в страниците на новата българска история.