„... бях привлечен като сътрудник на нашия общ музей и в разговори с др. Лука Меченов разбрах че вече се е оформила идеята за създаване на природонаучен отдел при музея.
Точно тогава музеят закупи 40-50 препарата от наследниците на покойния учител Ст. Кръстев.”
Въпрос на Йосиф Клисуров, редактор на в-к „Оборище”: А как лично възприехте едно голямо задължение на упорит труд по неговото създаване?
Отговор: Аз също бях убеден, че една природонаучна сбирка при музея би изиграла огромна познавателна и възпитателна роля. Почнах да се готвя денонощно. Вечер късно и сутрин рано дебнех с пушка в ръка търсените животни, а денем ги обработвах. Почнаха да се трупат, да стават много и аз за друго не мислех-даже вечер преди да легна да спя, влизах при тях, и дълго, дълго ги гледах и обмисля какво да добавя на сутринта. Аз заживях с колекцията и вече започнах да се уверявам, че ще ми стигнат сили да я завърша. Често споделях с директора на музея др. Л. Меченов моят план. Той също бе ентусиазиран и във всичко ми помагаше. Почнахме да обмисляме как да организираме бъдещето устройство на отдел „Природа”. Ходихме няколко пъти в природонаучния музей в Котел и Пловдив да се ориентираме и пренесем опита.
Не мога да не изразя моите най-добри чувства към моя приятел и най-добър съветник др. Ив. Страхинов, който не ме остави сам и с присъщата му прозорливост крепеше мойте сили в това трудно дело.
Аз му показвах често, че някои приятели ми се смеят затова, че искам всичко безвъзмездно да подаря на музея, но той иронично ги очертаваше като еснафи и малки. Добър съветник и приятел видях в лицето на ст. уредника при музея Д. Карайлев, който не една идея ми подхвърли. Не може да се отмине без отбелязване и сътрудничеството на много мой приятели-ловци, които донасяха трофей за работа. На първо място е ловния надзирател Драгомир Бошков, който ми предаде белка, златка, видра, яребица-албинос и др. Добър сътрудник е др. Хр. Цоневски.
За направата на специалните шкафове и витрини има неоценимото старание дърводелския работник Никола Немски, когото водихме в Котел за снемане устройството на тамошния музей.
По художественото оформяване имат своя принос учителят Илия Паскалев, особено е много ценна творческата работа на художника Васил Влайков.
Но сега, когато в общи линии всичко е привършено, последната дума имат хората, които ще видят това дело на 1 октомври т. г.”
Вестник „Оборище”, бр. 38, 29.09.1970 г.
