ИМАМЕ УДОВОЛСТВИЕТО ДА ВИ ПРИВЕТСТВАМЕ С "ДОБРЕ ДОШЛИ" В САЙТА НА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПАНАГЮРИЩЕ

Ще се радваме това виртуално посещение да събуди желанието Ви да преоткриете и да идвате в нашия красив град, който има прекрасни природни дадености и богата културна история. Панагюрище се гордее с един от големите музеи в България, съхранил родовата ни памет и гордостта ни на достойни наследници. Ще имате възможност да видите както културно-исторически паметници с висока стойност, така и ценни колекции от книги, шедьоври на българската възрожденска архитектура, на изобразителното, пластичното и приложното изкуство. Всичко това е свързано с многовековното минало на нашия край, оставило ярък отпечатък върху съвременната идентичност на всеки панагюрец, а и на всеки българин. На гостите от чужбина бихме отделили специално внимание, така че първото им пребиваване тук да не бъде последно, а да идват и със свои приятели, които да стават и наши приятели. Очакваме Ви с радост и добронамереност!

Доц. д-р. Атанас Шопов, директор на Исторически музейгр. Панагюрище


Как бе създаден Панагюрският народен музей


ПОКАНА ЗА ИЗЛОЖБА

"140 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ" 
ИЗЛОЖБА НА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - ПАНАГЮРИЩЕ И

РК "ТРАДИЦИЯ" - ПАНАГЮРИЩЕ
3 МАРТ 2018 Г., 12,30 Ч.

145 ГОДИНИ ОТ ОБЕСВАНЕТО НА АПОСТОЛА НА СВОБОДАТА

В спомените, писани след Освобождението, в устните предания се долавя неповторимото обаяние, което Апостолът Васил Левски е оставил със своето присъствие в града. Найден Дринов, Филип Щърбанов, Тодор Манев, Георги Зафиров, Георги Манев и други се спират на идванията на Левски в Панагюрище, но едва монографията „Левски в панагюрския край” на краеведа Атанас Сугарев, публикувана в „Летопис на панагюрския край”  хвърля обилна светлина върху дейността му в селището.

Атанас Сугарев счита, че Апостолът посещава Панагюрище пет пъти: през 1869 година, когато проучва почвата за бъдещата комитетска дейност; през есента на 1870 година, заедно с Георги Данчов и Матей Преображенски, когато, според него, полага основите на революционния комитет; през есента на 1871 година, заедно с Ангел Кънчев и Димитър Общи, когато окончателно се оформя състава и заклева Панагюрския комитет и два пъти през 1872 г. – в края на септември и началото на октомври, и през декември.

До нас достигат сведения, в които се твърди, че при идването си през декември 1872 година в Панагюрище от Лековата къща /сега недвижима културна ценност/, Апостолът пише и изпраща по куриер писмото до поп Кръстьо, в което го предупреждава да постави в ред сметките на комитета, защото му предстои проверка.  В спомените си Найден Дринов разказва „... При последното си дохождане беше много разгневен, искаше да отиде през Пирдоп за Тетевенско, да убива Димитър Общи за постъпката му по обирането на пощата, но по съветите на приятели, защото вече беше потърсен от властите, той се завърна...”

Делото на Апостола попада на благодатна почва в Панагюрище. Покрусени от безвременната му смърт, панагюрските комитетски дейци продължават тайно народната работа и чакат сгоден случай, за да се приобщат към народната борба.

Всичко това потвърждава думите на историка Димитър Страшимиров: „Априлското въстание, което пламна само три години след смъртта на Апостола, почива непосредствено върху ония основи, които сам Левски положи”.

ИЗ ИНТЕРВЮ С МИХАИЛ САВЛЕКОВ ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ПРИРОДОНАУЧНАТА ЕКСПОЗИЦИЯ В МУЗЕЯ

„... бях привлечен като сътрудник на нашия общ музей и в разговори с др. Лука Меченов разбрах че вече се е оформила идеята за създаване на природонаучен отдел при музея.

Точно тогава музеят закупи 40-50 препарата от наследниците на покойния учител Ст. Кръстев.”

Въпрос на Йосиф Клисуров, редактор на в-к „Оборище”: А как лично възприехте едно голямо задължение на упорит труд по неговото създаване?

Отговор: Аз също бях убеден, че една природонаучна сбирка при музея би изиграла огромна познавателна и възпитателна роля. Почнах да се готвя денонощно. Вечер късно и сутрин рано дебнех с пушка в ръка търсените животни, а денем ги обработвах. Почнаха да се трупат, да стават много и аз за друго не мислех-даже вечер преди да легна да спя, влизах при тях, и дълго, дълго ги гледах и обмисля какво да добавя на сутринта. Аз заживях с колекцията и вече започнах да се уверявам, че ще ми стигнат сили да я завърша. Често споделях с директора на музея др. Л. Меченов моят план. Той също бе ентусиазиран и във всичко ми помагаше. Почнахме да обмисляме как да организираме бъдещето устройство на отдел „Природа”. Ходихме няколко пъти в природонаучния музей в Котел и Пловдив да се ориентираме и пренесем опита.

Не мога да не изразя моите най-добри чувства към моя приятел и най-добър съветник др. Ив. Страхинов, който не ме остави сам и с присъщата му прозорливост крепеше мойте сили в това трудно дело.

Аз му показвах често, че някои приятели ми се смеят затова, че искам всичко безвъзмездно да подаря на музея, но той иронично ги очертаваше като еснафи и малки. Добър съветник и приятел видях в лицето на ст. уредника при музея Д. Карайлев, който не една идея ми подхвърли. Не може да се отмине без отбелязване и сътрудничеството на много мой приятели-ловци, които донасяха трофей за работа. На първо място е ловния надзирател Драгомир Бошков, който ми предаде белка, златка, видра, яребица-албинос и др. Добър сътрудник е др. Хр. Цоневски.

За направата на специалните шкафове и витрини има неоценимото старание дърводелския работник Никола Немски, когото водихме в Котел за снемане устройството на тамошния музей.

По художественото оформяване имат своя принос учителят Илия Паскалев, особено е много ценна творческата работа на художника Васил Влайков.

Но сега, когато в общи линии всичко е привършено, последната дума имат хората, които ще видят това дело на 1 октомври т. г.”

Вестник „Оборище”, бр. 38, 29.09.1970 г.

110 години от рождението на Михаил Савлеков

На този ден през далечната 1908 г. в Панагюрище се ражда Михаил Евдокиев Савлеков. Още като ученик в панагюрската Педагогическа гимназия започва да се занимава с естествознание. След завършване на гимназията става учител. Впериода 1926 г. - 1927 г. той е учител в с. Мечка (днес с. Оборище). Дълги години е директор на НУ "Сава Радулов" в Панагюрище. До пенсионирането си преподава на най-малките ученици.

През 1930 г. започва да изучава препараторското изкуство в курса на учителя Стоян Керин и става един от най-добрите му ученици.

В продължение на 5 години събира около 250 препарирани птици, бозайници, влечуги, насекоми и др., и подготвя изложба. Тя се открива на 1 август 1935 г. в бившето училище “Д-р Лонг”. След закриването й той предава една част от експонатите на девическото училище в Пловдив, а другата в училище "Сава Радулов"– Панагюрище.

През 1953 г. в него се заражда идеята за създаването на малък музей при Ловно-рибарското дружество, където е работил по това време като ръководител на културно-масовата дейност. За кратко време събира и обработва нови 75 експоната поставени в специален шкаф. Целта на тази музейна сбирка е да запознава младите ловци с най-често срещаните животни в Панагюрския ловен район.

По-късно дарява тези експонати на Историческия музей, където през 1970 г. по негова инициатива се открива Природонаучна експозиция.

Като член на ръководството на Ловно-рибарското дружество развива активна популяризаторска дейност. Награден е със златна значка на Българския ловно-рибарски съюз.  

Умира през 1973 г. 

Страници

Отзиви за нас

Почетът с българската история е вълнуващ. Особено значим става със съдействието на служителите. Много благодаря на всички сътрудници на музея! Много музеи сме обиколили, но такова грижовно,съпричастно отношение, както почувствахме тук, никъде не ни бе оказано.

Благодарим!

133 СУ, гр. София

 

133 СУ, гр. София

Нашите приятели

035761940За връзка с нас!

Полезни връзки

Контакти

За връзка с нас

Tel: 0357 62012; 0357 63712

Corporate Site - This is a contributing Drupal Theme
Design by WeebPal.