ИМАМЕ УДОВОЛСТВИЕТО ДА ВИ ПРИВЕТСТВАМЕ С "ДОБРЕ ДОШЛИ" В САЙТА НА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ ПАНАГЮРИЩЕ

Ще се радваме това виртуално посещение да събуди желанието Ви да преоткриете и да идвате в нашия красив град, който има прекрасни природни дадености и богата културна история. Панагюрище се гордее с един от големите музеи в България, съхранил родовата ни памет и гордостта ни на достойни наследници. Ще имате възможност да видите както културно-исторически паметници с висока стойност, така и ценни колекции от книги, шедьоври на българската възрожденска архитектура, на изобразителното, пластичното и приложното изкуство. Всичко това е свързано с многовековното минало на нашия край, оставило ярък отпечатък върху съвременната идентичност на всеки панагюрец, а и на всеки българин. На гостите от чужбина бихме отделили специално внимание, така че първото им пребиваване тук да не бъде последно, а да идват и със свои приятели, които да стават и наши приятели. Очакваме Ви с радост и добронамереност!

Доц. д-р. Атанас Шопов, директор на Исторически музейгр. Панагюрище


Работно време на Исторически музей - Панагюрище с посетители:

  • 12:00 - 17:00 ч. - понеделник /санитарен полуден/
  • 9:30 - 17:00 ч. - вторник - неделя
  • Касата спира да продава билети в 17:00 ч.
  • До 17:30 ч. посетителите напускат експозициите и сградите на музея.
  • В неделя за посещение са отворени Музеен комплекс и къща музей "Райна Княгиня"

Пъстър пор – малко познатият представител на сем. Порови

 

Пъстрият пор е хищник. Обитава равнините, котловинните поляни и безлесните терени в полупланинските райони. По-често се среща в Североизточна и Югоизточна България и във високите полета на Западна България. Тялото е издължено с размери 29-38 см, а опашката 15-22 см. Гърбът е тъмнокафяв с много жълтеникави петна. Долната страна на тялото и краката са черни. През очите минава тъмна препаска. Има големи и широки уши с бял край. Опашката е пухкава.

Пъстрият пор е активен призори или привечер. Има отлично обоняние и слух. Живее поединично, в дупки на гризачи. Ловува под земята, като преследва жертвите си в техните дупки. Храни се с лалугери, мишевидни гризачи, хомяци, птици и техните яйца, рядко с  насекоми, жаби и влечуги. При опасност той издава силен пронизителен вик, извива опашката си над гърба и се втурва срещу натрапника, като го опръсква със силно миризлив секрет от подопашната жлеза.

Пъстрият пор е защитен от Закона за биологичното разнообразие и е включен в Червената книга на България.

Най-сериозна заплаха за вида представлява загубата на местообитанията му и използването на отрови против гризачи.

 

Последвайте линка и ще видите пъстрият пор в естествената му среда :https://www.youtube.com/watch?v=b6tbPpAHSKI

Уралската улулица

 

Тази седмица продължаваме с представянето на защитени видове от експозицията на Природонаучния отдел.

Днес може да научите повече за уралската улулица.

 

Уралската  улулица – потайният обитател на горите

Уралската улулица е вид оцелял от последната ледникова епоха. Тя е една от най-едрите сови в България с размах на крилата до 129 см и тегло около 1 кг. Това я поставя на второ място по размери след бухала. Цветът на оперението й имитира кората на дърветата. Крилата са покрити с гъсти и стегнати пера, които намаляват триенето при полет. Ноктите на краката й са изключително здрави и остри, и с тях пробива кожата на жертвите си. Ловува нощем, а през деня си почива по клоните на дърветата. Основната й храна са мишевидните гризачи, но ако те намалеят може да ги замени с жаби и едри насекоми. Гнезди в стари букови и буково-елови гори с много хралупести дървета в близост до ливади, пасища и сечища.

В България се среща само в Средна гора и Централна и Западна Стара планина.

Включена е в Червената книга на България. Защитена е от Закона за биологичното разнообразие. Попада в Бернската конвенция изискваща стриктна защита.

Ако последвате линка, ще чуете звуците, които издава уралската улулица.

.https://www.youtube.com/watch?v=f9RXGTIaRYQ

Защитени насекоми от Раздел Безгръбначни животни на Природонаучния отдел - ВТОРА ЧАСТ

 

Голям син бегач (Procerus scabrosus)

Често срещан бръмбар сред природата. Той е един от най-едрите бръмбари в България с размери от 4 до 6 см. Цветът на тялото му е синьо-виолетов с металически отблясък. Известен е като „нощен хищник”, тъй като е активен главно през нощта. Храни се предимно с охлюви. Живее под кората на мъртви покрити с мъх дървета.

Бръмбар гъсеничар (Calosoma sycophantha)

Той е хищник, който обхожда клоните на дърветата и се храни с гъсениците на много видове пеперуди. Тялото му е черно-синьо с блестящи зелени елитри със златисточервен оттенък. На дължина достига до 3 см. Обитава предимно дъбови гори и овощни градини.

Червена горска мравка (Formica rufa)

Главата и гърдите са червеникави, а коремчето е черно. Дължината на тялото е 11-14 мм. При червената горска мравка мравунякът има подземна част, достигаща дълбочина до 2 метра и надземна с височина до 95 см. Често мравунякът се създава около ствола на дърво или до него. Той се обитава от царица, мъжки мравки и от около 300 000 работнички. Мравките се хранят с медена роса отделяна от листните въшки, както и с мъртви насекоми и ларвите им.

На коремчето си имат специална жлеза, от която отделят мравчена киселина. Когато се почувстват застрашени те я разпръскват на разстояние до няколко десетки сантиметра.

Последвайте линка : https://www.youtube.com/watch?v=GH5YRYwHgOg

22 април - ден на Земята

Червен аполон (Parnassius apollo)

 

Вчера, 22 април 2020 г. се навършиха 50 години от първото честване на Деня на Земята. Целта на този ден е да обедини хората в защита на околната среда. Във връзка с това в два последователни дни ще ви представим защитени видове насекоми от Раздел Безгръбначни животни на Природонаучния отдел.

 

Червен аполон (Parnassius apollo)

Пеперудата червен аполон е представител на дневните пеперуди и е една от най-застрашените в България. Тя е типичен планински вид, предпочита планински склонове, речни долини и просторни ливади изпъстрени с цветовете на различни видове растения. Основното хранително растение за гъсениците е тлъстигата. Тя е от изключителна важност за развитието им.

Размахът на крилата е 62-96 мм. На задните си крила пеперудите имат двойка червени кръгове с черен кант и бял център, които наподобяват очи.

Бръмбар рогач (Lucanus cervus)

Това е най-едрият бръмбар срещащ се в България. Достига до 7,5 см дължина. При мъжките индивиди горните челюсти са силно развити и стърчат напред, като наподобяват рога, откъдето идва и името му. Обитава стари дъбови гори с гниещи корени и дънери. Храни се със соковете, които изтичат от наранени дървета. По време на размножителния период мъжките често се бият помежду си. Обикновено битката завършва с бягството на по – слабия бръмбар. Възрастните индивиди живеят само няколко месеца, докато развитието на ларвите продължава от 4 до 6 години.

Бръмбар носорог (Oryctes nasicornis)

Бръмбарът носорог е едно от най-силните насекоми в света, съотносимо с теглото му. Може да вдигне тежест, която е 850 пъти над собственото му тегло. Достига на дължина до 4,5 см. В предната част на главата си мъжкият индивид има рогче, което е заострено и извито назад. Среща се в широколистни гори, равнини и ниските части на планините. Активен е през цялата нощ, а деня прекарва зарит под земята или в дупки по дърветата. Храни се с гниеща дървесина и по този начин подпомага естествения кръговрат в природата.

https://www.youtube.com/watch?v=rHqqZJbYmCA

https://www.youtube.com/watch?v=0ND1JV_gs2M

Страници

Отзиви за нас

Почетът с българската история е вълнуващ. Особено значим става със съдействието на служителите. Много благодаря на всички сътрудници на музея! Много музеи сме обиколили, но такова грижовно,съпричастно отношение, както почувствахме тук, никъде не ни бе оказано.

Благодарим!

133 СУ, гр. София

 

133 СУ, гр. София

Нашите приятели

035761940За връзка с нас!

Полезни връзки

Контакти

За връзка с нас

Tel: 0357 62012; 0357 63712

гр. Панагюрище

ул. Райна Княгиня 28

Corporate Site - This is a contributing Drupal Theme
Design by WeebPal.